вицове за кучета
В тази категория има 404 вица, разпределени в 41 страници.
- Извинете, случайно да сте от София?
- Не.
- А познавате ли баба ми?
- Не, защо?
- Просто разказвате същите вицове, които съм слушал от нея преди четиредесет години.
Из сборника "Кратки вицове": "Срещат се ЦСКА и Левски на финала на Шампионската лига.
Татяна Дончева:
Бойко Борисов спечелил изборите за кмет. Една година по-късно обаче в София продължавали да обикалят глутници кучета. И се събрали протестиращи пред кметството. Като поставили въпроса на кмета – какво става с кучетата, получили следния отговор:
- Ами нищо не става! Ние ги хващаме, те ги пускат.
Събрали се три кучета - Доберман, Питбул и едно от онези кадето кожата им е толкова набръчкана, че им виси от всякъде.
Добермана казал:
- Аз веднъж като се сбих с един Ротвайлер, знаете ли къв белег ми остави - ей тоя на челото. Ама аз като го захапах за врата и му го счупих като пръчка.
Тогава Питбулът казал:
- АААА, тва не е нищо. Тоя големия белег на гърдите ми виждате ли го. Той е откогато се бих с една Немска овчарка, захапа ме и ми откъсна част от месото. Обаче аз я захапах и й счупих врата като клечка за зъби.
Тогава се обадило и онова набръчканото куче:
- А вие виждате ли тая дупка на врата ми - и почнало да си набира кожата. Набирало, набирало, набирало... и казало - ей тва ми е дупката на гъза.
- Защо за тъщите има толкова много вицове, а за свекървите - нито един?
- Защото свекървата е прекалено тъжна тема за вицове...
Разговор между баща и син:
- Тате, ще ми купиш ли кученце за Коледа?
- Еми, сине, аз колко кучета вече ти купих? Къде отиват, к'во ги правиш?
- Не знам какво става с тях, тате, честна Виетнамска!
Мъж се разхожда със сина си и виждат две кучета да се чукат.
Малкият пита:
- Тате, какво правят тези кученца?
- Правят си малко кученце!
Вечерта синът влиза в родителската спалня, а там таткото чука майката...
Малкият пита:
- Тате, какво правите с мама?
- Правим ти братче!
Малкият се замисля и казва:
- Обърни я обратно, искам кученце, а не братче!
При търговец на кучета идва човек и:
- Кучето, което ми продадохте преди седмица умря!
- Странно, при мен никога не е правило така.
Писмо на войник, до любимата
Мила ми, Венето, после казармата най-обичам теб. И преди казармата най-много те обичах...
Пиленце, непрестанно си мисля за теб. Когато заспивам, когато сънувам, когато се събуждам и когато ме събуждат. Много ми липсва твоята усмивка (и сладки чаровни кариесчета на кучешките зъбки), твоят сладострастен смях (при който ти виждам сливиците), твоят поглед (с който ме гледаш докато лежа и виждаш едновремено очите и пръстите на краката ми), който ме кара да се чувствам жив (или поне възбуден), твоите докосвания (а не опипванията в мъжката баня... то друга нямаме тук).
Котенце, липсва ми времето, което прекарвахме заедно. То аз те прекарвах повече, разбира се, но все си мисля, че и на теб ти е било приятно. Нали? Защо не си ми писала от лятото? Последното ти писмо, беше преди да заминеш на море през август. Когато те търся у вас от уличния телефон тук, баща ти ми казва, че не се прибираш по-рано от 1-2 след полунощ... или изобщо не се прибираш, ако си нощна смяна. Нали не си ме забравила? Все пак аз ти бях първият мъж. Бих искал да си остана такъв. Или поне да съм последният в Топ 5 (the First 5).
Много ми е мъчно за теб. Сега не ме пуснаха в отпуска, защото имах няколко издънки и за Коледа и Нова Година си оставам в поделението. Дори на Нова Година съм наряд.
Миличко, взводният и старшината много ме тормозят. Викат ми селянин и всякакви други изродски обръщения. Точно на мен? Аз съм такова градско момченце. Постоянно ми се заканват. Дори на едно учение, когато копаехме окопи, мен ме накараха да копая сам и когато изкопах един достатъчно дълбок окоп, те скочиха вътре и се опитаха да ме обладаят. Аз исках да крещя, но ми запушиха устата. Взводният беше, де. На никой не съм казал, само на теб сега, но незнайно как всички стари кучета в поделението знаят за това. Аз не се срамувам, де. Затова и ти го пиша. Дано не си помислиш нещо лошо за мен. Аз много те обичам и ще те обичам още повече, като изляза оттук. Искам като изляза оттук да вляза направо в теб. Моля ти се, напиши ми едно писъмце за успокоение. Аз всяка вечер си ти гледам снимката, като заспивам. Тъмно е, ама си те представям. Цеко, един от младите, ама е много як, постоянно ме бъзика, че на морето си си хванала ново гадже и изобщо не те ебе за мен. Аз не му вярвам, защото ми завижда, че имам толкова хубаво гадже като теб, а той е още девствен, ако не броим това, че изнасили Коцето от Карлово (тук не е никак добре младите да се насилваме помежду си, ако ни насилват старите е по-нормално). Всяка вечер си ти гледам снимката под чаршафа. Ако имам сили лъскам бастуна. Ама ти по-добре го правеше. Признавам си. Свършиха ми презервативите и затова се празня отстрани на дюшека. Просто махам чаршафа и там. Вече е станало едно твърдо петно с формата на Австралия. Искам като излеза от казармата да отидем до Австралия. Там можем да си народим няколко австралийчета, нали?
Извинявай, че трескам злобарки, но тук единственото, от което мога да се оплача е липсата на секс. Т.е. аз да правя секс с някой друг. Липсва ми. И ти ми липсваш. Славчо ми носи "Плейбой" като ми идва на свиждане. Беше ги използвал преди това, но пак съм му благодарен. Все пак мисли за мен и за самозадоволяването ми тук. Аз най-обичам да си гледам твоята снимка и плейбоя с Юлияна Кънчева и да си мисля как правим тройка... с Юлияна и с Жоро Пентаграма, а ти само гледаш и ни казваш какво да правим. Нали не е перверзия? Аз просто така си мисля. Иначе като съм с теб, изобщо не ми минават подобни мисли през главата.
Сладичкото ми, благодаря ти за самобръсначката, която ми изпрати през юни. Не я беше използвала много и се обринах само веднъж. Старшията ме заплаши, че с тия пъпки ше ме шиба само в гъзъ. Затова и спрях да я използвам. Прости ми за това.
Чао сега, скъпо, мое момиче. Ще ти пиша отново за Св. Валентин и 8 март.
Редник Мюмюн Сюлейманов
Поделение 196-69
...а има и клавишна комбинация Win+D.
Хубаво е да се четат вицове в работата, но вчера се усетих, че даже вкъщи при отваряне на вратата зад гърба ми, сработва един рефлекс за натискане на Alt+Tab със светлинна скорост...