вицове за мечо пух 3
В тази категория има 397 вица, разпределени в 40 страници.
- Слънчице!
- Да, Мечо!
- Ще станеш ли да направиш кафе, захарче?
- Разбира се, зайо!
- Благодаря ти, пиленце!
- Няма защо, златце.
- Обичам те, писе!
- И аз те обичам, пухчо!
- Чакай малко! Ти също не се сещаш как се казвам, нали?!?
- Защо няма вицове за брюнетки?
- Защото блондинките не могат да ги измислят!
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес."
Вървели си през гората Мечо Пух и Прасчо. Излезли на една полянка и що да видят – захвърлена пушка. Понеже не били виждали такова чудо досега, хванали да я разглеждат. Прасчо я хванал за дулото, а Мечо – съответно за приклада. Но естествено Мечо Пух най-накрая стигнал до спусъка и го натиснал. Чул се страшен гръм. Прасчо паднал на тревата и почнал да се превива:
- Квии – квии – квиииииик.
- К’во се правиш бе, свиньо – изръмжал Мечо.
– Знаеш ли на мен как ми заглъхнаха ушите?!
Мечо Пух и Прасчо отиват на училище на 15 септември. Там ги карат ги да напишат съчинение - "Какво правих през лятото". Прасчо пита:
- Пух, какво да пишем? През цялото лято бяхме напушени, друго не сме правили.
Мечо Пух му казва:
- Прасчо, вместо "пушили" пиши "чели". Чели цяло лято звучи добре...
Учителката проверява съчинението на Прасчо:
"Събудих се и започнах да чета. После се измих. Продължих да чета. Преди закуска четох още малко. Закусих. До обяда пак четох. Обядвах. После ми се приспа. Преди да подремна четох още малко. Прочетох книжката. Поспах.
Събудих се и започнах да чета. Дойде Мечо Пух. От далече му личеше, че е чел. Отидохме на балкона. Стоим и четем. Идва Йори и ни пита: "Имате ли нещо за четене?". Личи му, че е много начетен... зад ухото му стърчи половин буквар."
Вървят Мечо Пух и Прасчо из гората.
Прасчо пита: - Пух, къде отиваме?
- Да колим прасе.
- Хм, а ако прасето опита да избяга?
- Ще те избягам аз тебе...
Срещнали се Мечо Пух и Прасчо.
- Прасчо, знам какво ще станеш като пораснеш!
- Сериозно? Сигурно си ми чел хороскопа?
- Не, четох една готварска книга....
- Защо блондинките не харесват вицове за блондинки?
- Защото не ги разбират...
Вървели си през гората Мечо Пух и Прасчо. Излезли на една полянка и що да видят - захвърлена пушка. Понеже не били виждали такова чудо досега, хванали да я разглеждат. Прасчо я хванал за дулото, а Мечо - съответно за приклада. Но естествено Мечо Пух най-накрая стигнал до спусъка и го натиснал. Чул се страшен гръм. Прасчо паднал на тревата и почнал да се превива:
- Кви, кви, кви-и-ик!
- К'во се хилиш бе, свиньо мръсна - изръмжал Мечо. - Знаеш ли как ми писнаха ушите!
Влизат в банката маскирани Мечо Пух и Прасчо. Мечо Пух викнал:
- Това е обир!
- А, къде е оръжието? - пита учуден касиерът.
Мечо Пух сваля на Прасчо маската и пита:
- Да се изкашля ли?