вицове за рая
В тази категория има 158 вица, разпределени в 16 страници.
На животните в гората им било много скучно. Така че се уговорили всеки да разкаже по един виц. Ако дори едно от животните не се разсмеело щяли да изядат разказвача. И така първо зайчето. Реакцията на всички:
- Ха, ха, ха... - магарето мълчи.
Изяждат заека. След това вълчо. Всички:
- Ха, ха, ха... - магарето пак мълчи.
Два дни по-късно, в присъствието на малкото останали животни, магарето започнало да се хили като обезумяло:
- Какво ти стана, бе - пита лъвът.
- А бе, тоя заек верно може да разправя вицове...
Извратеняците и неудачниците измислят вицове за блондинки, а нормалните мъже се срещат и спят с тях.
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо...
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Вали проливен дъжд. Тълпа от хора чака автобуса на порутена спирка. Всички са се скупчили под пробития навес. Стоят подгизнали от вода и проклинат съдбата. Вече втори час автобусът не идва. По едно време по улицата с пърпорене се задава трабантче. Шофьорът спира точно пред спирката, смъква прозореца и пита:
- Някой да знае вицове за трабантчета...
Събрали се животните от гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала :
- Стена.
Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила:
- Ха хааааа, зная и по-тъпи!
- Защо за тъщите има толкова много вицове, а за свекървите - нито един?
- Защото свекървата е прекалено тъжна тема за вицове...
- Скъпа, не мълчи, разкажи нещо!
- Благодаря, миличък! А преди все ми казваше да млъкна!
- Да, но сега пиша вицове за теб!
Стига с тези тъпи вицове за Чък Норис. Време е за новата екшън звезда, безстрашният, железният човек, умиращият трудно, терминаторът на закона - Сотиииир Цацаров!
- Какъв е проблема с вицовете за адвокати?
- Адвокатите не ги намират за смешни, а останалите хора не мислят че са вицове.
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес."