яки фрази и мисли
В тази категория има 538 цитата, разпределени в 54 страници.
Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате Любов без Любов.
Учителят Петър Дънов
Исках луда любов. Исках да чувствам това, за което пишат в книгите и говорят във филмите. Да знам, че човекът, когото обичам е някъде там и мисли за мен. Но не е толкова просто. Защото в реалността боли. Боли много. Няма щастлив край. Принца не се бори за своята пепеляшка. И те не заживяват щастливо…
Материализмът, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота в човека. Когато въшката влезе в човека, тя се размножава, размножава, докато човек изгуби от себе си всяко благородно чувство. Ако ние изгубим всичко онова възвишено и благородно в нас, ако изгубим най-възвишените си идеи, чувства и мисли, ако изгубим Божественото от себе си, питам: за какво живеем ние в този свят?
Петър Дънов
ДЪЖДОВНО ВРЕМЕ
Когато сме смутени и съвсем сами,
когато ситен дъжд навън ръми, ръми –
с опряно на стъклото чело, раздвоен,
за тебе мисля аз. Ти мислиш ли за мен?
Разтварям книга, търся там забравен стих
от стар поет. И чувам твоя шепот тих.
Тогава ти, модерното момиче,
приемаш образа на Беатриче.
И този дъжд над нашия случаен град
ръми, ръми над целия глобален свят,
от ренесансова любов обединен.
За него мисля аз. Той мисли ли за мен?
Не обичам комплиментите и не разбирам защо един мъж смята, че на жената страшно и харесва, когато той и говори куп неща, които не мисли.
Оскар Уайлд
Бе живяла твърде дълго сред хора, привикнали към учтиво лицемерие, затова не можеше да не усети тревога, когато чу изказани собствените си мисли.
Маргарет Мичъл
Зарових те, някъде там…
Дълбоко - в отворена рана.
Забравях те, плаках, копнях,
но знаех - без тебе не мога.
Понякога в късния час
се чудя дали да разровя -
раната - да, тази дълбоката,
в която прикрила те бях аз.
Те, раните - знаеш,
когато ровичкаш - боли!
А ти не преставаш да шаваш
и не кръв тече, а сълзи!
По погледа знаех, че криеш
някоя голяма лъжа,
за която аз самата след време
ще плащам висока цена.
И точно тъй се оказа -
ти не беше мой.
Откачах, побърквах се цялата.
Ах, тази пуста моя любов!
Глупави мисли, наивно момиче,
Какво да се прави светът е такъв.
Опитах, заключих те, скрих те от себе си,
но просто светът се оказа е такъв.
Този който мисли, че може да живее без другите греши жестоко, но онзи който си мисли, че другите не могат без него греши още повече!
Франсоа дьо Ларошфуко
