яки фрази и мисли
В тази категория има 538 цитата, разпределени в 54 страници.
Трябва да се откажем от всички мамещи неща, които покваряват нашите мисли и желания, които тровят нашия живот, и да потърсим и намерим Божествената Истина.
Другата ще бъде по-добра!Другата ще бъде по-красива!Другата ще бъде по-щастлива,но ще е пристигнала след мен!Може би била сам по-добра,може би била сам по-красива,може би била сам по-щастлива-другата да мисли за това!Няма сулзи,няма обяснения.Стига ми,че между многото жени,някога си мислил и за мене!
СЛАБОСТ
SMS 13*02*24.30 (По нощите)
На теб по повод празника на Свети Валентин
Защо не мога с чувството си да се справя,
като в онзи първи ден, когато те видях,
дъха ми секна.
Видения, красиви мисли,
болка и разкъсващата мъка.
Умът ми трескаво прелива.
Устата ми проклина, душата ми умира.
Денят на любовта – реалността я няма.
Това е моя празник.
Шептя: не го обичам.
А всъщност, само теб обичам.
Аз съм приключение живот,
желание и страст и винаги ще бъда.
Усмивката за утрешния ден недей отлага.
Дарявай ме с нея, аз мога силно да обичам.
Потъвам в целувки нежни.
В прегръдка от порочни мисли,
облечена в одежди от греховни страсти
и моето сърце, което търси ласки.
Искам и си го представям... Така го изживявам.
Истинското огледало на нашите мисли е нашият живот. - Мишел дьо Монтен
"Не искам вече да се влюбвам. Да мислиш за някого без никаква реална причина и тези мисли да нахлуват в теб и да помитат всичко по пътя си. И все аз съм този, който обича повече. И след всичките глупости мисълта за теб…Не искам да се влюбя и да те изгубя. Просто искам теб!"
Чарлз Буковски
Това, за което човек постоянно мисли, ще дойде. И това, което постоянно отрича, и то ще дойде…
Петър Дънов
Ние сме това, което мислим. Всичко, което сме, възниква с мислите ни. С нашите мисли ние създаваме нашия свят.
Буда
Никой
Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ. И птици,
които – като мен – не спят.
И може би говорят със звездите.
А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босонога.
И с дълги мисли. Като разстояния.
Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене… точно мене…
Аз живея в мисли за теб и още вярвам в нас…
Аз не зная дали те измислих
или в нощ, като тази дойде.
Ти изпълни копнеещи мисли
със живот и ме взе на ръце.
Аз не зная дали те целувах,
но усещах дъхът ти по мен.
Полудявах ли, или сънувах,
но се молех сънят да не спре.
Аз не помня чертите ти даже,
издълбани са в моето сърце.
Ти пулсираш във погледа влажен
и ухаеш на малко момче.
Аз не мога да спра да те мисля
и косата ми плаче за теб.
Сутринта идва с твоята мисъл,
с твоя поглед, и с твоите ръце.