яко мисли
В тази категория има 528 цитата, разпределени в 53 страници.
Този, който е трябвало да присъства в живота ти, ще остане. Понякога се налага да изминеш пътя сам и не се нуждаеш от кой знае каква външна помощ. Може да си мислиш, че се нуждаеш. Който мисли, че е така и се поддаде на тази мисъл, се превръща в жертва. Ако погледнеш навътре в себе си, пътят ти ще бъде осветен, независимо дали ще го извървиш сам или с други хора.
Робърт Шварц
Идва момент, в който онази тръпка изчезва. Просто, защото се изморяваш да чакаш. И тогава разбираш колко безсмислено е било всичко… всяка една минута, отнета от мисли за някой, който накрая ти доказва, че не си e заслужавал…
Преди секс мъжът не мисли трезво, а жената мисли по-трезво. След секс нещата се обръщат. Мъжът започва да мисли трезво, а жената си губи разсъдъка.
Шери Аргов
Всеки ден е нов, както всяко начало, което е ново предизвикателство в нашия живот. Всяко утро е различно. Днес може да е слънчево, а утре - дъждовно. Ако днешният ден е слънчев обаче и ти се усмихне, усмихни се и ти и посрещни с добро настроение новия ден. Не мисли за вчера и за отминалите събития. Спомни си, че не можеш да върнеш миналото, но винаги можеш да поправиш грешките в бъдещето. Както са казали хората Никога не поглеждай назад.
Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.
Тодор Колев
Всичко, което сме, възниква с нашите мисли. С нашите мисли ние създаваме нашия свят.
Ако искате да знаете какво мисли Бог за парите, е достатъчно да погледнете хората, на които ги е дал.
Дороти Паркър
Точно когато гъсеницата си мисли, че й е най-трудно, че е най-страшният момент в живота й, тя се превръща в пеперуда. Всеки път, когато видя пеперуда да излиза от пашкула си, си спомням, че ми беше даден втори шанс. Пеперудата ми вдъхва надежда, че дори някой, който е провалил всичко в живота си като мен, може да започне отначало.
Мери Алис Монро
Неочаквано в живота ми дойде,
много бързо всичко се случи.
Моите мисли, без да питаш, превзе
и душата ми лесно отключи.
Срещата трябваше да бъде една,
да те видя веднъж, а след това - край.
Ала, мисля, че има съдба
и какво го очаква никой не знае.
Така се загнезди в ума ми
тази твоя усмивка чаровна.
Не мислех за друго в деня ми,
освен, че исках да те видя отново.
И ето, че наистина стана,
очите ми пак те съзряха.
Не вярвах, че е реално, до мене застана
и усетих как устните ни се сляха.
Тази целувка разпали пожара,
родиха се нови мечти.
Не спирам да се усмихвам от тогава
и виновният си само ти.
Виновни са твоите ръце,
които усещам по цялото си тяло.
Прегръдката ти кара моето сърце
да бие като полудяло.
Вина имат и твоите очи,
тези два диаманта блестящи.
Дори, когато тихо мълчиш,
те ме гледат топли, горящи.
Виновни са твоите целувки,
които успявам да си открадна.
Искам още от твоите милувки,
за ласки от тебе съм жадна.
Жадна съм за мигове споделени,
за сладки моменти, в които сме двама.
Искам да те опозная, както и ти мене,
скрити мисли да няма.
Странно е, още не го осъзнавам
как не спирам за тебе да мисля.
Но ми харесва, признавам…
Затова и стих ти написах.
Защо са ни Чувства, когато ни е страх да ги изживеем?
Защо са ни Мисли, когато ни е страх да ги изречем?
Защо са ни Мечти, когато ни е страх да преследваме?
Защо всъщност ни е Живот, който се страхуваме да живеем…