Вицове за Чапай и Петка
326 вица, разпределени в 33 страници.
Пълзят Анка, зад нея Чапаев и след него Петка. Тримата отиват на разузнаване.
Чапаев пита Анка:
- Анка, ти случайно да си се занимавала с балет?
- Не, защо?
- Ами краката ти са много красиви.
- А случайно да си се занимавала с художествена гимнастика?
- Не, защо?
- Защото тялото ти е много красиво....
На Петка му омръзнало да слуша всичко това:
- Чапаев, ти да не си се занимавал с оране?
- Не, защо?
- Защото много дълбока диря оставяш след себе си...
Събота и неделя Петка и Чапай пили яко и после ходили по жени. Накарали Петка да пише съчинение "Какво правих почивните дни". Той се притеснил, но Чапай го успокоил:
- Вместо пихме, пиши четохме, вместо по жени - за риба.
Съчинението: "Събота се събудих късно. Главата ме болеше от снощното четене. На масата имаше половин книжка. Прочетох я набързо. После дойде Чапай с една книга в джоба. Прочетохме я и слезнахме в мазето. Там имаше цяла каса книги. Четохме ги цял следобед и после тръгнахме за риба. Отначало не кълвеше, но после клъвна една такава, че още ни болят въдиците.
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев:
- Нищо не казва, гада!
- А вие бихте ли го?
- Бихме го.
- А в бъчва с вода давихте ли го?
- Давихме го.
- Хм... Я му дайте да помирише партенките ми.
- Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
Петка се жали на Чапаев:
- Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.
- Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.
Чапаев изпратил Петка в Москва да получи секретни указания в командировка за три дни. Вместо на третия ден Петка се върнал на десетия и Чапаев го пита:
- Защо закъсня седем дни?
Петка отговаря:
- Чапаев, нали знаеш как обичам цирка? Научих страшен номер!
- Я покажи!
- Добре, съблечи се, свали гащите и се наведи!
Петка застанал зад Чапаев и казал:
- Усещаш ли палеца ми?
- Да, разбира се.
Петка си протегнал ръцете пред лицето на Чапаев и казал:
- Е да, ама виж къде са ми ръцете...
Петка докладва:
- Другарю Чапай, през първия ден ние завзехме гората!
- Добре. А после?
- После през нощта белите си я върнаха.
- После?
- Ние предприехме контраофанзива по фланговете и отново я завзехме.
- После?! - нервира се Чапай.
- Белите внезапно атакуваха и пак...
- Кажи какво стана накрая!
- Ами... Накрая... дойде горският и ни изгони...
Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат.
- Ще го разстреляме! - предложил Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е. - отвърнал Чапаев.
- Ще го обесим! - рекъл Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е.
- Ще го завържем и ще си пием ракията пред него!
- Ех, Петка, какъв садист си само... - казъл Чапаев.
По време на Октомврийската революция имало забрана за употреба на алкохол. Върви си веднъж Чапай и среща Петка - пиян до козирката, и започва да му се кара :
- Как не те е срам да нарушаваш забраната!
При което Петка рекъл:
- Добре де, Чапай, сега ще ти задам две гатанки. Ако ги познаеш - спирам да пия, а ако не познаеш - отиваме да си допиваме с теб в кръчмата.
- Съгласен - казал Чапай - казвай гатанките!
- Първата е: "Без прозорци, без врата, пълна къща със деца!" Що е то?
Чудил се Чапай, чудил се и накрая рекъл:
- Ами гъза!
- Не позна! Отговорът е краставицата! - казал Петка.
- Добре де - давай втората!
- Втората е: "Две начала, два края, с две дупки!" Що е то?
Не могъл да отговори и на тази гатанка Чапай и Петка казал:
- Това е ножицата! Хайде сега с мен в кръчмата!
Отишли те, напили се и се връщат. По пътя ги среща командира им и започва да им се кара.
- Добре, старши - рекъл Чапай - сега ще ти задам една гатанка и ако отговориш - връщаме се с теб, ако не можеш - идваш с нас да си допием!
- Казвай гатанката - рекъл командира.
- Без прозорци, без врата, пълен гъз със краставици! Що е то?
Чудил се командира и казал:
- Ама ти сигурен ли си, че е така гатанката? То няма логика, не може да е така!
- Е и аз това казвам на Петка, ама той твърди, че е ножица!
Чапаев пита Петка:
- Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите?
- Пречат ми да спя.
- Как така?
- Ами взеха да светят в тъмното...
Чапай го приели в батальона на Петка и като начало трябвало да занесе съобщение до другия батальон. Попитал Петка откъде трябвя да мине.
- Ще вървиш докато стигнеш до кръстопът. Там ще видиш два пътя: левият минава през гората - оттам е по-близо, но има много педерасти и не е за предпочитане; а десният път - той върви през пустинята, по-дълъг е, но е по-сигурен.
Тръгнал Чапай и стигнал до разклона. Чудил се накъде да поеме и решил да мине по левия път, през гората, понеже през пустинята не му се ходело в тоя пек.
Вървял колкото вървял и намерил една купчина долари. Навел си да ги вземе, обаче в това време някой отзад изневиделица го "оправил" и изчезнал. Занесъл той съобщението и се върнал при Петка, а той го попитал как е минало.
- Абе в гората, на пътя, гледам куп пари. Наведох се да ги взема и в това време някой отзад набързо ме оправи и изчезна.
- Добре де, не видя ли някакви отличителни белези?
- Ами... имаше дълги мустаци.
- Чак пък дълги!? - рекъл Петка и се почесал по мустаците.