Вицове за Иванчо
2741 вица, разпределени в 275 страници.
Госпожа-другарката дала за домашно на учениците си да измислят три изречения с много чуство. В къщи Иванчо попитал майка си:
- Мамо, кажи ми три изречения с много чувство! - а тя се троснала:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го запомнил. Питал малкото си братче:
- Ей, братле, к`о гледаш? - а то казало:
- Тарзан по бели гащи.
Накрая той питал баща си, а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
На другия ден Иванчо отишъл на училище. Госпожата го вдигнала да си прочете изреченията, а Иванчо казал:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Госпожата го завела при директора. Той го питал:
- А бе, Иванчо, какво има в твоя мозък? - а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
Директора се възмутил:
- Ей, момченце, знаеш ли кой съм аз?
Иванчо го погледнал невинно и отвърнал:
- Тарзан по бели гащи.
Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.
Учителката дала на децата за домашно да напишат кратко съчинение, което да завършва на изречението "Мамо, ти си ми едничка". На другия ден децата започнали да четат домашните си:"Един ден с мама отидохме на море, пекохме се, къпехме се. Мама влезе в морето и после спасителите дълго я търсиха. Вечерта, като заспивах, усетих колко ми липсва и си казах: "Мамо, ти си ми едничка!""Вчера с мама отидохме на екскурзия, брахме гъби и ги пекохле на шишчета. Мама хапна от една красива лилава гъбка и повече не мръдна... Догато се прибирах самичка по пътечката си спомних за нея и въздъхнах: "Мамо, ти си ми едничка!"После става малкият Иванчо:
"Влязох в къщи. Потърсих в хладилника нещо за ядене, но имаше само две шишета с бира... Тъкмо преполвих второто и мама се събуди с ужасно главоболие:
- Иванчо, донеси една бира от хладилника!
- Но мамо, тя ми е една!От Сиска
Иванчо пита баща си:
- Тате, колко човека работят в твоята работа?
- Половината, синко - отговаря бащата.
Учителката пита Иванчо:
- Какво е наи-голямото нещо, което човек може да лапне?
- Телевизора.
- Е как телевизора бе Иване?
- Ами вчера тате вика на мама: "Гаси телевизора и го лапай".
Човек пита Иванчо:
-Иванчо, къде е майка ти ?
-Валяк я сгази.
-Иванчо, къде е баща ти ?
-Валяк го сгази.
-Иванчо, къде е баба ти ?
-Валяк я сгази.
-Иванчо, къде е дядо ти ?
-Валяк го сгази.
-А ти какво си имаш?
-Валяк
Учителката казала на децата:
- Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
- Кажи ти Райне.
Райна започва:
- Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
- Седни Райне, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
- Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
- Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата.
Иванчо започва:
- Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник Financial times. Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
Иванчо излязъл със своята приятелка с колата.
- Не мислиш ли, че съм добър шофьор? - похвалил се той, тъй като скоро бил взел книжката си.
- Не знам, но ако още веднъж включиш коляното ми на задна скорост и бръкнеш под полата ми, слизам и се връщам пеша!
Седмица преди рождения си ден малкият Иванчо се молел на висок глас в банята:
- Господи, моля ти се направи така, че за рождения ми ден да получа компютърна игра!
- Защо крещиш, Господ не е глух? - нахокала го майка му от кухнята.
- Господ не е, но баба е глуха - отвърнал Иванчо.