Вицове за Иванчо
2741 вица, разпределени в 275 страници.
- Иванчо, защо си гледаш часовника през десет секунди?
- Госпожо, страхувам се, че всеки момент звънецът ще прекъсне този страшно интересен урок!
Прибира се Иванчо у дома:
- Мамо, в училище ме наричат педал?
- Ами що не ги набиеш?
- Ами не мога.
- Защо?
- Ами... такива сладури са.
Иванчо имал за домашно да напише нещо за зеленчуците, но не се сещал какво.
В хладилника му имало зеленчукова супа и решил да я занесе на учителката вместо домашно.
Занесъл я той и я дал на учителката. Опитала я тя и казала:
- Ммм, много хубава супа, как така не сте я изяли до сега?
- Ами един плъх падна в нея миналата седмица - отговорил Иванчо.
Стреснала се учителката и без да иска бутнала купичката и я счупила.
- Лелеее, счупих ти купичката! Ми сега? - казала учителката.
- Ооо, не се притеснявай. Баба ми пикаеше в нея - отвърнал Иванчо.
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо:
- Синът ви вчера не дойде на училище.
- Е?
- И оня ден го нямаше.
- Е, и?
- И преди това липсваше.
- Е, и? И утре няма да дойде.
- Защо?
- Удуших го, гада!
В училище.
- Иванчо кажи три съгласни.
- Д Т и Б.
-глупак, кажи други!
- В Г З.
Майката на Иванчо влиза ядосана в стаята му и започва да крещи:
- Иване, счупил си всичките играчки, който ти подари баща ти! Поне една остана ли?
- Не, мамо. Всъщност, само едничка - чукчето.
Учителката пита учениците:
- Деца. Днес ще учим за професиите. Някой от вас, знае ли какво е стоматолог?
Само Иванчо вдига ръка. Учителката рискува и го вдига:
- Кажи, Иванчо!
- Френски гинеколог, госпожице!
Иванчо пита дядо си:
- Дядо, кога се прави сребърна сватба?
- Когато ти посребреят косите.
- А, кога се прави златна сватба?
- Когато ти пожълтеят гащите.
По време на концерта Иванчо пита баща си:
- Тате, защо този чичко постоянно плаши певицата с тази пръчка?
- Това не е пръчка, Иванчо, а диригентска палка. И не я плаши, а дирижира.
- А защо тогава тя крещи?
Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой наоколо не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите... Постоянно пазарувах, а два пъти дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил... И за чий... интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че... дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на майната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смрадлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!