Стихотворения за живота

В тази категория има 24 стихотворения, разпределени в 3 страници.

Рейтинг: 4 от възможни 10 - гласове 2616

Човек бе сътворен от кал - Атанас Далчев

Човек бе сътворен от кал, но днес от желязо е света. Тежко̀ на мекия! За малко щях да умра от доброта. Сега, уста безмълвни сключил, свил гневно на юмрук ръце, живея и усърдно...

Новият ден - Теодор Траянов

Под глух тътнеж просторът цял трепери, звезди отскачат в пътя замъглен и през разтворени железни двери сред златен прах пристига новий ден. Подава свойта празна чаша, гледа...

Песента на синчеца - Иван Вазов

Малко цвете съм в полето, аз съм синия синчец, любя въздуха, небето, кича полския венец. Кат небето се синея, ако ситно и да съм, с мойта хубост хубавея всяка нива, слог и...

ВРЕМЕ - Петя Дубарова

Текат минути, часове и дни в безспирен бяг безследно отлетели. Как страшно в тези четири стени ти блъскаш своите мисли посивели. И чакаш някого. Но идва ден, когато по пътеки...

РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ - Елена Найденова

На щастието тайната каква е? Тоз отговор желае всеки да научи! Едва ли някой точната рецепта знае, но щастие би искал всеки да получи... А то е толкоз относително и тъй различно...

Рецепта за щастие - Дела Раи

Пази душата си от лоша мисъл, пази живота си от зла ръка. Намирай в нищото неземен смисъл и срещай с искреност дори врага. Мечтай мечтите си с любов голяма, очаквай чудото...

ВСЕКИ ДЕН СИ ПРЕНАРЕЖДАМ ЖИВОТА - Маргарита Петкова

Всеки ден си пренареждам живота. Нещо изхвърлям, нещо прибавям. Нещо поправям, макар неохотно. Някъде слагам черта, другаде скоба отварям. И си казвам: от днес – на чисто...

ЗАЩО СИ НА СВЕТА - Дъглас Малок

Ти виждал ли си падаща звезда? И пожелавал ли си нещо в този миг? Очите на обречен виждал ли си, долавял ли си в тях отчаян вик? Живял ли си във дом с порутен покрив? Стоял...

ПРЕД ПРАГА НА СМЪРТТА - Женя Димитрова

Противно на всички правила житейски, тя не пристигна страшна и прикрита... Напротив, някак си и по библейски, за себе си напомни мъдро и свенливо свита.... И застанала пред...

СТАРОСТТА НИ ОТИВА - Недялко Йорданов

Остаряхме наистина. Ах, каква перспектива! Но макар и абсурдно старостта ни отива. Старостта ни отива. С двете дини под мишка. С очила... И със дънки. И със ретро - подстрижка...