Стихотворения за родината

В тази категория има 34 стихотворения, разпределени в 4 страници.

Рейтинг: 10 от възможни 10 - гласове 7005

Мила Родино - Цветан Радославов

Горда Стара планина, до ней Дунава синей, слънце Тракия огрява, над Пирина пламеней. Припев: Мила Родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край...

Високи, сини планини - Младен Исаев

Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и...

Месечко ясен - Николай Николов

Месечко ясен, месечко бял, много си скитал, много видял. Знаеш на пръсти родния край в златната есен, в китния май. В зимната хала, в летния зной вечно на път си, нямаш покой...

България - Христо Черняев

Аз казвам името ти кратко и зная колко си голяма: като прегръдката на татко, като усмивката на мама...

Отечество любезно, как хубаво си ти! - Иван Вазов

I Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти: тук весели долини...

Обичам те, родино! - Елисавета Багряна

Обичам те, родино, пролет под накита зелен и с първите цветя наболи през първи слънчев ден. Обичам те, когато лято житата позлати и жетва закипи в полята, и морно дишаш ти...

Родина - Младен Исаев

Имам хубава Родина. Тя е слънчева градина със широки равнини и високи планини. Из планинските горички, тичат весели сърнички, между буките зелени бродят пъргави елени. Пролет...

Де е България? - Иван Вазов

Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът. Тамо, аз ще отговоря, де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува...

Другаде и друг - Пламен Антов

На тази тромава трамвайна спирка, където слънцето е тежко като портокал, а голямата река все тъй невъзмутима и без памет – те двамата са вкопчани в целувка безпощадна. Тя...

ТОВА НЕ Е ГРАДЪТ, КОЙТО ЩЕ СИ СПОМНЯМ - Пламен Антов

Това не е градът, който ще си спомням. В града, който ще си спомням, никога не съм бил, по улиците му не съм вървял със сините си кецове и раницата синя, не съм целувал момичетата...