Тъжни стихотворения

В тази категория има 71 стихотворения, разпределени в 8 страници.

Рейтинг: 2 от възможни 10 - гласове 1357

Ангелът на Шартър - Атанас Далчев

Не зная твоя чин, ни име на ангелите във реда, но знам, че ти в нощта откри ми отново пътя към света. И днес, спасен, смирен те славя, прекрасен ангел божи, спрял на Шартърската...

Среща - Атанас Далчев

Бе пролет като всяка божа пролет. Бе ден подир дъждовна нощ: сияен. Прозорците на къщите блестяха, блестяха керемидените стрехи, блестеше мократа зеленина и слънцето изтръгваше...

Равнина - Атанас Далчев

Тук пътищата спират във небето. Кажи, какво видя по твоя път из таз безкрайна равнина, където на облаците сенките пасат? — Аз срещнах вятъра със образ ален, видях големи мелнични...

Смърт - Атанас Далчев

Гори във пладнята просторът, немеят листите от зной. Прозорецът стои разтворен, а в стаята умира той. Какво ли вижда? Той сънува поляни, сенки, дървеса и струва му се, че...

Ти познаваш този миг - Атанас Далчев

Часовете капят върху пода. Ти не спиш и слушаш сред нощта стоновете кротки на комода и бръмчението на съня. В тъмнината лудо профучава като вихър бърз автомобил, хвърля сенките...

Огледало - Атанас Далчев

Ти го чакаш от години цяли — чудото дохожда всеки час. Виж хамалина пред нас, който носи огледало. Той върви. И в огледалото израстват улици, къщя, стобори, а от дъното му...

Вечер - Атанас Далчев

Аз бродя сам из улицата. Бавно зад покривите като тях червена догаря нейде вечерта на запад. И вперил поглед в нея, аз си спомням. Тя в този час гори и над Неапол. На зданията...

Синеокото момче - Атанас Далчев

Стаята полека потъмнява, става тъмно като във гора. Синеокото момче оставя своята игра. И привлечено от смъртен тропот, от далечен тропот на коли, спира пред големия прозорец...

Земен път - Теодор Траянов

И сетний спомен тихо днес изчезна, в сърцата хиляди слънца блестят, вълшебен ден притваря тъмна бездна, свободен свети наший земен път. И грешник слаб, аз падам на колене...

Въплътени чудеса - Теодор Траянов

Живеем с теб в безсенчести минути, загледани в надгробните звезди, че може би в зараслите следи отсянката на първий грях се лута! Живеем с теб у идола, изваян от пепелта на...