Тъжни стихотворения

В тази категория има 71 стихотворения, разпределени в 8 страници.

Рейтинг: 2 от възможни 10 - гласове 4690

Спомняш ли си? - Теодор Траянов

Ти спомняш ли си безвъзвратний миг на първо шеметно опиянение, в молитва чиста яростния вик, що сля очакващи купнения. Свещений пламък на небесна мощ обви ликуващи сърца споени...

Обречени - Теодор Траянов

Ти тръгваш пак, но нямаш вяра в себе, тъй тежки са среднощните весла, ти тръгваш пак, сърце в сърце погреба в едничък миг и радост, и тегла. Пресъхналите ни очи изказват...

Засмей се пак - Теодор Траянов

Засмей се пак, потъпкана душа, с безумний смях на ужас разкървавен: усмивката на идола забравен гори в съсъд на радостна лъжа Засмей се пак над бляна дожелан, за миг да светне...

Твоят чар - Теодор Траянов

Долавяш ти молитвените думи в смеха нечакан, що разкъртва в душата ни свещени съсипни? Рушат предел последен с ярък плясък на твоя чар горящите вълни! Сред наший смях, тъй...

Свята пролет - Теодор Траянов

В душата бог възкръснал днес царува, сред радост скръб гаснееща пламти, далеко в твоя взор сянка плува от моите прокудени мечти! Росата чиста на цветец безплътен превръща...

Смъртта на деня - Теодор Траянов

Денят доизгасва, сърцето му плува и багри безкрайния вече ефир, невидима сянка го в чело целува, зададен възпира се в звездният мир. В дълбокия здрач се безсилно провира бездънният...

Слънчоглед - Теодор Траянов

Замаяно поглежда зад облак побледнялата луна, огреян слънчоглед навежда загаснал поглед настрана. Натам белей се сребърна алея, гирляндите на утрото висят, от рози, лаври...

Пролетно съзвучие - Теодор Траянов

Потъвайте безследно, вий, облачни кервани! Простора вечен любя и ведрия му лик! Литнете безогледно, предсещани желания, аз няма да изгубя дочакания миг! В безкрая се извиват...

Пролетен славослов - Теодор Траянов

О, пролет бързолетна, всесилна, искрометна, ти дойде многоцветна и всичко възроди! Ти нов живот донесе и къс по къс сърцето си пося из тъмний лес и в човешките гърди! За щастието...

Пролетна молба - Теодор Траянов

О, пролет, всичко запленила, разтваряй своя чист простор! За мен какво си отредила, привет ли носи твоя хор? За мръчни сънища ли шепне раззеленял вълшебен лес, или душата...