Не си отивай - така добре ми е със теб.
Достойнството ми и честта не предрешавай.
Какъв би бил животът ми без теб?
Какво би струвал без твоето присъствие?

Не ме погубвай от веднъж.
Ако трябва направи го бавно.
Да усещам и да чувствам, че си тук,
колкото възможно е по-дълго.

Сърцето ми смачкай го, ако щеш,
тялото ми с хиляди остриета промуши го.
В тъмница ме хвърли и окови ме,
но мисълта за теб ми остави.

Аз няма да те умолявам повече,
но преди да тръгнеш си, се увери,
че моят свят не съществува вече
и че всичко вече е история.

Добавен преди 11 години

Не мога вечно аз да те обичам...
Обичам те... донякъде... Прости!...
Любовните импулси са различни...
Разнолюбиво слънцето блести...

Понякога кръжа и над Омразия.
И мраз трепери в моята душа...
Обичам те... до някога - до залеза...
До тъжната камбана на смъртта...

Добавен преди 11 години

Искам да те хвана за ръка,
да те погледна дълго във очите,
да те попитам с поглед за това,
ще се срещнат ли мечтите?

Искам още да те питам,
искаш ли да дойдеш с мен,
някъде – къде? – отлитам,
с теб ще бъда окрилен.

И последно да попитам тебе
ако аз те хвана за ръка,
ще опиташ ли и ти до мене
да намерим двама Любовта?

Добавен преди 11 години

Леглото днес ще е ковчег на Ной.
Ще се впуснем в нямата му бездна.
Ослепели за настъпилия ден,
зажаднели, от света изчезнали.
С цигарата във мрака ще димя,
на две ще поделим отровната й радост.
Ще назовем и вещите със нови имена,
предвидени за други времена - до старост..
Така да преживеем заедно потопа дни,
докато страстите тайфунни грохнат...

Омръзне ли ти - ставай и върви,
ще разрушим ковчега, за да се спасим -
кой както може...

Добавен преди 11 години

ДА ТЕ ВДИШВАМ

Позволи ми сега да те вдишвам -
като пролетно цвете в пръстта.
Да забравя за болки предишни.
За раздели и тъжни неща.

За обиди и думи излишни.
За преглътнати стари мечти.
Позволи ми сега да те вдишвам -
като роза, която цъфти.

Аз те търсих. Изплаках те скришом.
Много дълго самотен живях.
Позволи ми сега да те вдишвам -
с твоя ведър и радостен смях.

С твоя поглед - по детски възвишен.
С разпилените твои коси.
Позволи ми сега да те вдишвам!
И дъждът нека още роси!

Нека чувство в душата ми пише
всеки ред от любовния блян.
Позволи ми сега да те вдишвам!
Ти си мирисът - дълго желан!

Ти си цветето в моята ниша -
нежен смисъл, че още съм жив!
Позволи ми сега да те вдишвам!
Позволи ми да бъда щастлив!

Добавен преди 11 години