Цитати за целувките
Защо минаваме "под масата" на Разпети петък?
В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите. Следващите редове са посветени на християнското разбиране за случващото се на Разпети петък.
Масата, на която на Разпети петък е положена светата Плащаница
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.
От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат простени еднствено в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.
Подобни цитати
Жената трябва да бъде целувана по-често. И то от някой, който знае как я целува.
Събужда се мъж със страшен махмурлук.Всичко в къщата блести,
чува как жена му си тананика нещо в кухнята.Влиза в кухнята,
жена му го целува и му отваря една биричка за възстановчване.
Недоумяващ какво става отива при сина си и го пита какво е станало вчера.
-Прибра се много пиян и заспа в коридора.Мама почна да те съблича
и да ти сваля панталона,а ти се развика:
"Махни се оттук,аз съм женен мъж"
"Не се влюбвай в хора като мен. Ще те водя на най-различни места и ще те целувам по най-красивия възможен начин, за да може никога да не се връщаш там без да ме усещаш. И накрая като ме накараш да си тръгна, аз ще го направя. Тогава ще разбереш защо ураганите са кръстени с женски имена."
''Обичам да те целувам. В съня ми.
На стълбите във входа. На спирката. Зад детската градина. У нас, у вас. Върху завивките. Под завивките. Обичам да те целувам сънена с мирис на кафе. Сутрин на светофара. В късния следобед. Вечер по здрачаване. Обичам да те целувам в полунощ. С отворени очи. И отворено сърце. 12 и 1 секунда, 12 и 2 секунди, 12 и 3 секунди.. Туп-туп, туп-туп, туп-туп. Само пулсът отброява време. Часовникът - глътки въздух. Най - обичам да ме оставяш без въздух. Тогава стрелките спират на вечност. Има само сега, сега, сега. Обичам точно твоите целувки. Да оставяш самота на ъгъла на устните ми всеки път, щом се разделим. И да продължаваш да ме целуваш с очи, докато ме гледаш как си отивам. А аз да очаквам с натежала усмивка следващата ни среща. Обичам да те целувам. Когато си сърдит. Тази нацупена физиономия и тези далечни ръце. Студения ти профил и тъжното носле.
Обичам да те целувам. В съня ми.
Но събудя ли се, Господи .. Как мразя да се събуждам и да си просто копнеж."
"Вече бях познал много жени. Защо винаги ми трябваха още? Какво се опитвах да постигна? Новите връзки бяха вълнуващи, но освен това си бяха сериозна работа. В първата целувка имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се появяват всички недостатъци и лудостта. Щях да струвам все по-малко за тях; те щяха да означават все по - малко за мен..."
Чарлс Буковски