Най-нежната нужда

Не те избрах. Сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
Ако се влюби - влюбва се… и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
Заравя се и плаче. Като облак.
Сълзите му са светли. Като пяна.
И да ги спра не мога и… не мога.
Понякога се караме със него.
- Не го обичай! - казвам му - Не трябва!
Но то ми се усмихва мълчаливо
и все не вярва и … не вярва…
- Ще те боли. - повтарям - Не обичай!
Безумие е да го правиш!
Не знаеш ли, че обичта ранява?
Или отново просто ти се страда…

Сърцето ми не слуша… И обича.
Не се сърдИ, че тебе е избрало.
Не иска нищо, нищичко за обичта си.
А просто се нуждае да я дава.

Добавен преди 11 години

Понякога, когато съм сам и нещо мръдне в сърцето ми, знаем че това си ти!

Добавен преди 11 години

Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.

Добавен преди 11 години

Ако се влюбиш, не се заричай, че няма да полудееш. Защото ще полудееш.

Добавен преди 11 години

Просто ден в който ми липсваш.

Просто ден в който ми липсваш.
Нещо липсва на днешния ден.
Нещо странно в душата ми липсва-
нечий шепот и дъх съкровен,
нечий смях като дъжд да ме плисне.
Тази липса ухае на теб
и нагарчат целувките-спомени.
Съхнат мислите - розов букет.
Часовете умират отронени.
И се питам как става така-
уж огрявам хиляда планети,
а когато угасне една,
сякаш цялата спирам да светя?
Как го правиш? И аз ли така
във гърдите ти бездна отварям
или моят талант на жена
мълчаливо по теб да изгарям
пак играе етюда си "Скръб"?!
Да. Да. Знам. Обещах да престана.
Но е тежко, почти като смърт
да си сам сред Вселени за двама.

Добавен преди 11 години