То няма спирка вече. Не мога да спя дори. Главата ми е пълна с мисли. По-добре да ги излея на лист хартия, отколкото да стоят затворени.

Добавен преди 10 години

Странно, нали? Как само един човек, може да те възвиси до такава степен на духовно съвършенство и същевременно с това да те приземи като птица с ранено крило.

Добавен преди 10 години

Не знаеш нищо за загубата, докато не изгубиш нещо, което обичаш повече от себе си…!

Добавен преди 10 години

Мъката е като скъсани обувки. С тях не може да се ходи дълго.

Добавен преди 10 години

Тогава разбрах, че когато най-много боли, хората мълчат, а когато болката си тръгва - тогава започват да плачат.

Добавен преди 10 години