Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Една капка доброта е по-ценна от цяла бъчва с философия…
О, да приятелю, боли да видиш как всичко рухва изведнъж пред очите ти, а ти стоиш безпомощен и не можеш да направиш нищо, просто защото е дошло времето да си тръгнеш от мястото на което повече не си желан.
Ал Пачино
Искаш ли силно нещо, имаш два варианта - да се бориш за него… в опит да го постигнеш, или да се бориш със себе си… в опит да го забравиш!
Исках перфектния край. Но сега разбрах, и то по-трудния начин, че в някои стихове няма рима, и че някои истории нямат ясно начало и край. Живота се крие във вечната промяна, в това да грабнеш най-доброто от момента, без да знаеш какво следва.
Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти, като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!
Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е необходимата вяра, че може би така е по-добре…
Паулу Коелю
Един ден ще се събудиш и ще осъзнаеш, че наистина я обичаш. И тя ще се събуди, но до човека, който вече го е осъзнал…
Доплака му се, но в очите му нямаше сълзи. Какъв е смисълът, да си идеално вакумиран, ако си целият мокър отвътре!?
Етгар Керет
С толкова неща си даваш дума да не свикваш, но нарушаваш обещанието.
Най-страшното след любовта може би не е споменът, а това, което започва да изчезва от него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си. Отначало усещаш аромата на неговия парфюм по дрехите си… ароматът кара кожата ти да настръхва от болката да не можеш да заровиш пръсти в косата му. Но после ароматът изчезва и ти само се опитваш да си спомниш как миришеше любовта. След време, случайно на улицата, те докосва познат полъх и сърцето ти се свива в болезнен гърч – обръщаш се, но не е той. Не е той. Вече не помниш, точно как се усмихваше, а изглеждаше така, като че ли това не можеш да го забравиш. Мислеше, че не можеш да го забравиш, но не е така! Бавно и болезнено го забравяш – как изглежда, как се усмихва и как ухае. Отдалечава се. И един ден ти вече няма да го помниш. Дори името му вече няма да те кара да се замисляш. Само сърцето ти все още, понякога, ще се сгърчва в неразбираема моментна самота, като че ли някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа, но ти не можеш да достигнеш до нея - загубена частичка от самата теб…