Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Ех, деца, деца, толкова сте заслепени от чувства, които ще траят - колко? - месец - два, година, че не осъзнавате, че щастието ви лежи на собствените ви плещи.
Но… стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…
Христо Ботев
Няма редно и нередно. Само каквото желаем или не желаем… Само това, което изберем или не изберем… Тя избра него. Предпочете да почувства всичко това. И ако утрешният ден и донесеше сълзи, нямаше да съжалява. Животът бе прекалено кратък, за да изпитва угризения.
Животът не е това, което си представяме, когато мислим за него, а онова, което мислим за него, след като са разбили представите ни.
Силвия Кристъл
Всяка мисъл се превръща в мечта, всяка усмивка в дъга, всеки поглед в откровение и всяка целувка в любов!
За да сте щастлив трябва да се избавите от всичко излишно. Излишните вещи, излишната суета, а най-важното - излишните мисли!
Даниел Шелбъргър
Смъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората.
Йордан Йовков
Страхът, да не останеш сам, те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Най-страшното след любовта може би не е споменът, а това, което започва да изчезва от него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си. Отначало усещаш аромата на неговия парфюм по дрехите си… ароматът кара кожата ти да настръхва от болката да не можеш да заровиш пръсти в косата му. Но после ароматът изчезва и ти само се опитваш да си спомниш как миришеше любовта. След време, случайно на улицата, те докосва познат полъх и сърцето ти се свива в болезнен гърч – обръщаш се, но не е той. Не е той. Вече не помниш, точно как се усмихваше, а изглеждаше така, като че ли това не можеш да го забравиш. Мислеше, че не можеш да го забравиш, но не е така! Бавно и болезнено го забравяш – как изглежда, как се усмихва и как ухае. Отдалечава се. И един ден ти вече няма да го помниш. Дори името му вече няма да те кара да се замисляш. Само сърцето ти все още, понякога, ще се сгърчва в неразбираема моментна самота, като че ли някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа, но ти не можеш да достигнеш до нея - загубена частичка от самата теб…
Трябва да умееш да затваряш скучната книга, да излезеш от безсмисленият филм, да си тръгнеш от лошата работа и да се разделиш с неправилните хорa!
Джак Канфийлд