Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха —
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Димчо Дебелянов
Какво значение има цената, която се плаща за него? Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.
Оскар Уайлд
Урокът на бездомника
Беше студен зимен ден, Неделя. Паркинга пред църквата се пълнеше бързо. Докато излизах от колата си, забелязах няколко човека да си шепнат, докато вървяха към църквата.
Когато се приближих, видях човек, който се беше облегнал на стената на църквата. Толкова се беше отпуснал, че изглеждаше почти заспал. Беше облечен в дълго вълнено палто, което беше доста окъсано и шапка, смъкната ниско надолу към лицето му, така че то не се виждаше добре. Носеше обувки, които изглеждаха поне 30 годишни, твърде малък размер за него. Те бяха и целите в дупки, така че пръстите на краката му стърчаха от тях.
Предположих, че човекът беше бездомник и заспал, затова преминах покрай него и влязох в църквата.
Вътре, поприказвах няколко минути с няколко мои познати, когато някой повдигна въпроса за бездомника отвън. Повечето хора се подсмихнаха, някои от тях шепнешком си размениха по някой коментар, но никой не пожела той да влезе вътре, в това число и аз.
В следващия момент църквата започна. Всички чакахме свещеника да заеме мястото си и да започне своята служба, когато вратите на храма се отвориха.
Вътре влезе бездомника и тръгна надолу по пътеката с наведена глава.
Хората възкликваха, шепнеха си и правеха гневни физиономии.
Той премина цялата пътека и стигна до олтара. Там свали палтото си
и сърцето ми се сви.
Там стоеше нашия свещеник… той беше бездомника.
Никой не каза нито дума.
Свещеника взе Библията си и намести на поставката.
Приятели, не мисля, че трябва да Ви казвам за какво ще Ви говоря днес.
Ако осъждате хората, няма да имате време да ги обичате!
Всеки път, когато се опитваше да ме обикнеш, не се получаваше. И знаеш ли защо? Защото силните жени, не се обичат, те се обожават. На тях не им е нужно някой да ги обича, защото те са достатъчно силни, за да превъзмогнат липсата на обича. На тях им трябва мъж, готов да стои зад тях и просто да ги подкрепя. Не може да обичаш розата и да чупиш бодлите й, тогава тя губи своята сила… Така е и при силните жени… Ако се опитваш да ги опитомиш - просто ги губиш. Пречупваш не характера, а нейната омайна красота, защото дяволското в нея, не можеш да покориш. Тези жени не са създадени за слабохарактерни мъже, на тях им трябват истински Крале. Такива, който са готови да ги ухажват. Да докосват дланите им по начин, по който всички останали жени да им завидят. Силните жени не ревнуват. Те знаят, че достойнството, което притежават, не може да им бъде отнето.
Перфекционизмът е илюзия. При това болезнена. Отпусни се. Цели се към съвършенство, но си позволявай грешки и да бъдеш щастлив независимо от всичко.
За да бъдеш верен на себе си, не можеш да правиш всеки около теб щастлив. По-добре е да рискуваш да не те харесат задето живееш истински, отколкото да те обичат, но да се преструваш.
Трябва да имате нещо общо, за да се разбирате и нещо различно, за да се обичате.
Пол Жералди
