Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Обясни ми защо ме вълнуваш?!
Ти не си ме прегръщал
Ти не си ме целувал.
С усмивка не си ме дарявал,
никога не си ме познавал…
Обясни ми защо те желая?!
Под луната не сме си мечтали,
нищо не си обещавал.
Не си ме взимал от къщи,
с палто не си ме загръщал…
Обясни ми защо те сънувам?!
Ти не си ме спасявал от буря,
край леглото ми не си будувал.
Не си ми посвещавал песен,
Не си ме предпазвал
-над мене надвесен…
Не си прогонвал страха ми,
не си отпивал сълзите ми,
успехите ми не си празнувал…
Пред мене никога не си коленичил…
Обясни ми тогава… защо те обичам?!
Можеш ли
Можеш ли и без сълзи да плачеш?
Можеш ли да си безкрайно сам?
Можеш ли съдбата си да влачиш?
Можеш ли да си и тук и там?
Можеш ли кошмари да сънуваш?
Можеш ли на просяк да дадеш?
Можеш ли във мъка да танцуваш?
Можеш ли целувка да крадеш?
Ако можеш да направиш тези
всичките, по-горните неща…
Значи ти човек си от онези,
дето топлят с две ръце света.
Не ми е липсващо
Ако ли някога ми залипсваш,
ще те заместя със себе си…
Ще заобичам пак самотата си
Крещяща и просеща близост
…ше погаля сама тишината си…
Ще прегърна с любов раменете си…
Неочакващи твоите ласки…
Ще надникна в очите си търсещо
Ще намеря там… НЕ теб, а себе си.
ДЪЖДОВНО ВРЕМЕ
Когато сме смутени и съвсем сами,
когато ситен дъжд навън ръми, ръми –
с опряно на стъклото чело, раздвоен,
за тебе мисля аз. Ти мислиш ли за мен?
Разтварям книга, търся там забравен стих
от стар поет. И чувам твоя шепот тих.
Тогава ти, модерното момиче,
приемаш образа на Беатриче.
И този дъжд над нашия случаен град
ръми, ръми над целия глобален свят,
от ренесансова любов обединен.
За него мисля аз. Той мисли ли за мен?
Аз ще мина през този свят само веднъж, затова ако има някаква любезност, която мога да проявя, или каквото и да било добро да сторя, то нека да го направя още сега. Нека не го отлагам и не го пропускам, защото никога вече няма да мина по същият път.
Дж. Грелет
Човечето от нищо
Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало:
— Не се ли страхуваш от котката?
— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо — в тази страна от нищо има само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това аз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.
— Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.
Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило — паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е
човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срещнало една мишка от нищо и започнало и то да яде
дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.
Всяка страст ни превръща в заложници. И само от нас зависи колко дълго ще останем в плен.
Силвия Кристъл
Миг като вечност
Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба.
В шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чаках.
Колко години без шум са сближавали двата маршрута?
Колко причини в света са създавали тази минута?
Нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени!
Още преди да започне съдбата ми, ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена – миг като вечност.
Георги Константинов
