Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия за живота ни.

Ги дьо Мопасан

Добавен преди 12 години

Нарисувай ми душата, мила,върху бялото платно вместо с четка с пръстите си нежни…

Иля Велчев

Добавен преди 12 години

Изключително жестоко е човек да бъде честен.

Айн Ранд

Добавен преди 12 години

Сега ми даваш да разбера колко жестока си била — жестока и фалшива. Защо ме презря? Защо измами собственото си сърце, Кати? Не искам нито с една дума да те утеша. Ти си го заслужаваш. Сама уби себе си. Ти ме обичаше! Тогава какво право имаше да ме оставиш? Какво право, отговори на въпроса ми, какво право имаше да ме оставиш заради несериозното ти влечение към Линтон? Понеже нищо не би могло да ни раздели — нито нищетата, нито унижението, нито смъртта, нито каквато и да е беда, която Бог или дяволът биха могли да измислят и струпат върху нас, ти сама стори това по своя собствена воля. Аз не разбих сърцето ти — ти си го разби и с това разби и моето. Толкова по-зле за мен, че съм здрав и силен. Нима аз искам да живея? Какъв ще бъде тоя живот, когато ти… Ах, господи! Нима на тебе ще ти бъде приятно да живееш, ако душата ти се намира в гроба?

Добавен преди 12 години

Странно е как хората се намират… в толкова голям свят… Пълен с всякакви цветове и настроения… Странно е, как спират двама… поглеждат се в очите и започват да се преплитат… бавно… Странно е как захвърлят всичко, искайки само миг, и още миг, и още миг… заедно. Странно е как хората се намират, и захвърлят себе си, за да обичат. Странно е как едно сърце може да тупти различно… да обича различно, да ридае различно… Странно е как прехапвайки устни можем да премълчаваме колко много обичаме… ако така трябва.
Странно е как хората се намират… понякога прекалено късно…

Добавен преди 12 години

Такова е човешкото сърце. Необходимостта да създаде нещо трайно, нещо, което да го надживее, е признак на превъзходството му над другите животни. Тази необходимост е създала господството му и тя го оправдава пред целия свят.

Жул Верн

Добавен преди 12 години

Поне да имаше в живота ни забрава! С ръка да махнеш и да свърши всичко! А то - завинаги - печатът си остава, докрай да ти личи, че си обичал!

Добавен преди 12 години

Това, което трябва да се случи - то се случва. Всяко нещо си стои в пространството и си чака времето и мястото, за да се случи.

Ванга

Добавен преди 12 години

- Кейт, всеки път, когато те любя, забравям по едно лошо нещо в живота си. Миг след това усети съзлите й по рамото си. "

Ъ. Шоу

Добавен преди 12 години

Нищо не вдъхновява прошката повече от отмъщението.

Скот Адамс

Добавен преди 12 години