Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Осъзнах, че с времето, с опита и израстването ми се учех да изплювам все по-бързо въдиците, които налапвах. Но какво да правя с раните?
Хорхе Букай
Ако се върнем към собствената си природа, ако си дадем шанс наистина да опознаем себе си, ще имаме шанса да живеем в хармония един с друг.
Добромир Банев
Времето и животът са ми дали редица логични обяснения за всичко, но душата ми се храни с чудеса.
Паулу Коелю
За това ли изстрадах Живота-
глътка въздух и капка Любов!?
До кога с този кръст към Голгота?
Стига толкоз! От днес почвам нов!
Ще живея по лесния начин…
Заплатих си със болка това.
Аз за себе си повече знача!
И променям си свойта съдба!
От Сега вече случвам по-леко
чудесата и всичко край мен.
А пък болката-хвърлям далеко.
Крача бодро напред в своя ден!
И свободно щастливо живея…
Светлината се вплита с плътта.
И безбройни вълшебства умея.
Днес съм нова. Да знае света!
…И няма да се спра, когато друг
притиска свободата ми в окови.
И да - добричка бях, но край! До тук!
И силна съм! И Жива съм! Отново!
Истинска е тази жена, която излъчва собствен чар. Тази, която не търси материалното, която оценява човешките качества!Тази, която не се страхува да бъде себе си! Тази, която се осмелява да обича въпреки всичко! А истински е този мъж, който е успял да задържи такава жена!
Не всяко "Браво!" е достойно.
Не всяко "Долу!" е позор.
Не всеки химн — заупокоен.
И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.
Надежда Захариева
Целуна ме Животът. Беше топло.
А бузата ми пламна от любов!
И тиха, и трепереща, и мокра –
самата аз превърнах се в Живот…
Прегърна ме на тръгване. И сложи
в багажа ми и радост и сълзи.
Без щастие светът е невъзможен!
Без дъжд ще бъде пуст. И ще боли…
Погали ме Животът. Бях дете,
което ще потегля надалече.
И няма как пред нищо да се спре,
уверено във звездната си вечност…
Човекът е човек, за да се учи –
да бъде обич чак до незабрава,
мечтите до последната да случи,
и себе си отново да създава,
със вяра да изтрие всеки страх,
а после да го замени с надежда.
Посееш ли в безкрая само смях,
ще жънеш радост, светлина и нежност…
И аз така. Нататък съм поела.
И винаги си нося любовта.
Целуна ме Животът. Да съм смела.
И после подари ме на света.
Пътуване във времето
Когато (вече), знаех да Обичам…
Животът беше… някъде към края,
към края на безмисленото тичане
и писани, в безгрешност запетаи!
А после, сякаш, вдигайки мъглата,
над мен, денят рисуваше картини,
а Слънцето се радваше и в блясък,
прикриваше (и) броя на годините.
И птиците гнездяха (тук), защото,
стоеше с тях и в зимите Листакът,
дори дъждът и прелестен и топъл,
танцуваше с разцъфналите драки!
А в нощите Ветрецът бе чудесен,
запял сонет (за някакво Момиче).
И знаех, че мечтите ще са лесни!
Когато (вече), можех да обичам…
На никого не му е лесно да изгуби човек, с когото е бил… Колкото и болка да му е носило присъствието му, отсъствието понякога боли повече.