Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Любовта е начинът, по който усещаш един човек близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, ума ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от секундата с него и само мисълта, че ще се отдалечите един от друг те кара да се вълнува сърцето ти в чувство на не комфортност. Често вечер стоя зад теб и те гледам, и гледам, и гледам, без дори да мога да те докосна или целуна, но сякаш искам този миг да не свършва, защото дори и това ми стига да те гледам мълчаливо с очи, защото те обичам. И това е един вид любов без да можеш да целунеш или докоснеш с ръка онова човешко същество, което сърцето ти подсказва че е най-близко до твоето.
В този свят пълен с толкова хора,
аз разбрах за добро или зло,
че делим все еднакви простори,
и сърцето е също едно,
че не сме врагове или чужди,
а пък хляба е свиден на всеки,
и мечтите еднакво са нужни,
до последния дъх на човека…
Аз разбрах, че небето е същото,
и е покрив за теб и за всички.
И по същия път се завръщаме,
към сърцето си , щом се обичаме…
Всяко вдишване пак ни сближава,
щом въздухът май е един,
всяко слънце с надежда изгрява,
че светът е за всеки любим…
Аз разбрах. Няма чужди в душата ми.
И приличам на всеки по нещо.
Има само незнайни приятели,
със които предстои да се срещнем.
Щастлива съм, когато съм на път!
Когато се променям във движение,
когато всичките ми сетива шептят:
Животът е безкрайно приключение…
Щастлива съм. И много благодарна
за сбъднатата цветна красота,
която във душата ми навярно
ще свие дом. И с мен ще отнеса
зелените въздишки на дърветата,
щурците и среднощните им песни,
и сини водни кончета по бреговете
на моите реки от неизвестност…
Светулки ще прибирам във небето си,
да помнят, че във мен ще се родят.
Щастлива съм! Пътувам към Сърцето си.
Най-истинският и безкраен път…!
За да знам, когато ме повикаш!
Нямам име.
Имам много имена.
Затова сама не знам коя съм.
Сутрин съм отрязък от Луна,
вечер ставам статуя от пясък.
И съм малка.
Като цвят на вишна.
Вятърът ме гали с тихи пръсти.
После съм голяма. Като истина,
след която лесно се възкръсва.
Черно-бяла съм.
От филм на Чаплин.
И е тъжно, дето нямам думи.
Но съм също многоцветен разлив
в устните на твоето безумие.
И съм всичко.
По ръба на нищото.
Губя се, когато се намирам.
Ще попитам просто:
Искаш ли
ти да ми измислиш ново име?
Животът ме научи да греша,
защото всяка грешка е от Бога.
Ако децата имаха крила,
те щяха ли след време да проходят.
Те щяха ли да знаят, че в света
освен, че грее слънце – идва есен,
и че дълбоко – вътре сред пръстта,
се ражда житото – след морна песен.
Живея и се уча да греша,
и всяка грешка ми е много – много свидна,
когато падна – ставам след това
разбрала, че съм всъщност адски силна.
Разбрала, че когато преболи
изгрява ден – и той е още по – прекрасен,
след болката – започва да ръми
и погледът избистря се по – ясен.
Животът ме научи да греша,
калих сърцето си – започнах да прощавам,
и грешка подир грешка осъзнах:
обичам да греша, за да създавам!
Ако крещиш, ще те чуят всички; ако шепнеш, ще те чуе само този, който е близо до теб; ако мълчиш, ще те чуе само този, който те обича…
Mахатма Ганди
Няма лесни пътеки. Те са само лъжа.
Но така и сме свикнали – да живеем в заблуда.
Търсим краткия път. А какво от това,
че въртим се във кръг?… Даже май сме учудени
кой така ни набута в този крив коловоз?
Ти самичък? Абсурд! Без вина си виновен…
А денят ли преваля – всеки спорен въпрос
се превръща в примирие. После само във спомен…
И така, всеки ден, във живот лабиринт.
Туй е тежката орис – скрита в лесни пътеки.
А пък някъде там – небосвода е син,
и живее свободен, автентичен, човека…
Да, далечен е много. А пък тука си ти.
Не от Господ, от себе си всъщност забравен.
Стига лесни пътеки и миражни лъжи.
Най-далечният път е щастлив. И неравен.
Да живееш както ти искаш, не е егоизъм. Егоизъм е тогава, когато задължаваш другите да мислят и живеят така, както ти искаш.
Оскар Уайлд
СЪН
Със устни, създадени нежно да любят…
С две ръце – вечно празни, без мойте в тях…
Със очи, от които ума си загубих…
И със тяло, създадено само за грях…
.
Със коси водопадни, копринени, меки…
И с нозе удивителни и със прасковен мъх…
Светли мисли отчаяни, но от мене обзети…
И с мечти вечно - свежи като пролетен лъх…
Такава ела, измечтано момиче!
Аз очаквам те пак след дванайстата нощ…
Диамант не предлагам – златото не е всичко…
Обещавам ти само нощно - звезден разкош!…
Обещавам пътека, по която да тръгнем!
И луната да свети не по-ярко от нас…
Океан от любов… Ураган от прегръдки…
Подсъзнания вечни, но със право на глас…
И със устни, създадени нежно да любят,
и с нозе удивителни, дето свършват с въпрос,
звездочела ела към луната да тръгнем!…
Да избъдем съня двама с теб тази нощ!…
Не съм се налюбила още.
Пие ми се живот.
Целува ми се в късни нощи,
лежи ми се в прясно сено.
Мечтае ми се до мъжко рамо,
гледат ми се очи,
гали ми се сутрин рано,
наричат ми се звезди.
Сънува ми се в обятия,
потъва ми се в небе,
разтапя ми се в стихове,
гори ми се в сърце.
Усеща ми се вятъра,
лети ми се с криле,
слушат ми се ноти,
мирише ми се море.
Люби ми се-по зазоряване,
изгаря ми се в обет,
отдава ми се неистово,
единствено и само на теб…