Да вървим все така дълги нощи и дни
покрай много слънца, покрай много луни,
за да можем да кажем в най- последния ден:
аз бях винаги с теб и ти винаги с мен.

Искам до мен да застанеш
и кръвта ми да запалиш
и нека сърцата ни в едно да се слеят.

Аз ще ти заема рамото ми,
за да поплачеш,
ушите ми да те изслушат,
но не мога да ти заема сърцето ми,
защото то вече принадлежи на теб, любов моя.

Понякога ми се иска
да бях малко дете отново,
обелените колене по-лесно
заздравяват от разбити сърца!

Много пъти нещастен бил си ти,
и горчивина пленявала сърцето ти,
дали от загуба незнайна или
от любовта краткотрайна.