Ти си моята роза бяла,
ти си красотата в мен изгряла.
Целувките ти сладки като мед пробуждат
Любовта в душата ми от лед!

Толкова те дирих,
че земята заприлича цялата на теб.
Толкова те исках,
че нарекох с името ти всяка своя вещ.
И целият този безкраен ден
е бил затова създаден,
да стигнеш вечерта до мен ,
като милост и като награда.
Затова и слънцето тръгва
в зори своето чакане да измеря,
и целият ми живот дори затова е бил -
ДА ТЕ НАМЕРЯ!

Виж душата ми как гори
и към твоята душа полита,
и тази нощ с мен ела.

Майната ти обич моя,
ти не си добре.
Като мен жена ще срещнеш,
само че незнам къде.

Жадувам за твоите целувки.
Жадувам за твоите очи.
Жадувам за твоята усмивка.
Жадувам за теб!