Истината е в пътешествията

Отначало Лие Дзъ обичал да странства.

- Ти, Защита на Разбойниците, обичаш да странстваш. Какво му е хубавото на това? - попитал Учителят от планина Гаванка.

- Радостта от странстването е в това - отвърнал Лие Дзъ, - че се наслаждаваш на липсата на старото. Другите при странстване наблюдават това, което виждат. Аз наблюдавам онова, което се променя. Има странствания и странствания! Никой досега не е успял да изнамери кое е различното в тези странствания!

- Ти, Защита на Разбойниците, странстваш, разбира се, като другите, а казваш, че е различно от другите. Във всяко нещо, което погледнеш, виждаш промените, наслаждаваш се на липсата на старо в другите неща, а не подозираш, че в теб също липсва старото. Странствайки във външния свят, не подозираш как да наблюдаваш вътрешния. Който странства във външния, търси пълнота в другите неща; който наблюдава вътрешния, намира удовлетворение в самия себе си. Да намираш удовлетворение в себе си - това е истината в странстването, да търсиш пълнота в другите неща - това е неистината в странстването.

И тогава Лие Дзъ разбрал, че смисълът на странстването не е в това да обикаляш от място на място, и повече не напуснал дома си до края на живота си.[1]

- Истината е в странстването! - казал учителят от „Планината Гаванка“. - При истинското странстване не знаеш къде отиваш; при истинското наблюдение не знаеш какво гледаш. Всички неща странстват, всички твари наблюдават - това е, което аз наричам странстване, това наричам наблюдение. Затова казвам: истината е в странстването! Истината е в странстването!

Джуан Дзъ казва, че истинският мъдрец може да пропътува огромни разстояния, без да напуска своя дом.