Как звучи флейтата

Владеещия Чувствата си от Южното предградие седял, облакътен на масата, откъснат от всичко, гледал нагоре и тихо дишал, сякаш не бил там. Странникът на Съвършената Красота, който стоял в очакване прел него, го попитал:

- Как така? Нима е вярно, че тялото може да заприлича на сухо дърво, а сърнето на изстинала пепел? Та нали този, който сега седи на масата, не е този, който седеше по-рано!

- Въпросът ти е хубав, Страннико! - казал Владеещия Чувствата си. - Разбра ли, че днес съм откъснат от самия себе си? Когато си чул кавала на човека, още не си знаел какво е кавалът на земята; когато чуеш кавала на земята, няма да знаеш какво е кавалът на вселената.

- Разрешете да ви попитам как да разбера това? - продължил Странника.

- Когато земята въздъхва, казват, че е духнал вятър. Сега той спря. А когато засвири, вие яростно през множество земни отвърстия. Не ти ли се е случвало да чуеш такива звуци?

Планинските клисури, горските масиви, подобните на нос, уста и уши ями от изтръгнати с корените гигантски дървета, които могат да бъдат обгърнати от сто души; подобните на напречни греди, на огради и на хаванчета, подобните ту на стремителен поток, ту на застояла вода. Едни ромолят като поток, други свистят като стрела. Едни издишват шумно, а други тихо вдишват. Гласовете са високи и ниски, звуците са протяжни и резки. Едни запяват, други поемат песента им. Прохладният ветрец е малкият хор, а вихрушката - огромният. Когато буйният вятър утихне, всички отвърстия опустяват. Не си ли слушал последните въздишки на утихващия вятър?

- Флейтата на земята се създава от всички нейни отвърстия, както флейтата на човека - като дупчици в бамбука. А какво е кавалът на вселената? - попитал Странника.

- В нея звучат множество ладове и всеки поотделно, - отвърнал Владеещия Чувствата си. - Всички неща звучат сами, нима някой им въздейства?!

Една от основните даоски идеи: за невежите нещата в света са хаотични, но мъдрият съзира една динамично променяща се хармония между тях, „звучаща“ като мелодия на флейта