Вълкът и чаплата

Един вълк пирувал с убитото от него животно, когато внезапно костица заседнала в гърлото му и той не могъл да я преглътне. Скоро гърлото го заболяло много силно и той започнал да снове напред-назад, виел от болка и отчаяно търсел начин да облекчи болката. Вълкът тръгнал да убеждава всеки, който минел, да извади костицата.

- Ще направя всичко, което поискате - казвал той, - само я извадете.

Накрая чаплата се съгласила да опита. Наредила на вълка да легне настрани и да отвори челюстите си колкото може по-широко. После пъхнала дългия си врат в гърлото му и с клюна си успяла да измъкне костицата.

- Сега ще получа ли обещаната награда? - попитала чаплата.

Вълкът оголил зъбите си и казал:

- Бъди благодарна, че си напъхала главата си в гърлото на вълка и си я извадила невредима. Това е предостатъчна награда.