Стихотворения за деца
В тази категория има 150 стихотворения, разпределени в 15 страници.
Какво мразя - Ран Босилек
Мразя пръчки дреновинки и молив чуплив; мразя книги без картинки и другар плачлив. Не обичам още къщи без дворове, но от всичкото най-мразя гащи без джобове...
Верка-пенсионерка - Радой Киров
Бабо, днеска сме на кино всички, трябват ми парички. — Ами, чедо, кат трябва, ще ти даде баба. — Бабо, на сладкарница сме днеска с Анчето и Веска. Баба пак не възразява, пак...
Синигерова сватба
Синигер се женеше за врабчова дъщеря — комар дърва цепеше, бръмбар вода носеше, мечка пита месеше, мече й се молеше: — Дай ми, мецо, от нея! Мечка му се сърдеше: — Я се махай...
Тумба-лумба - Трайко Симеонов
Тумба-лумба шикалка. Няма сватба никаква. Срещнали се косове, строшили си носове. Срещнали се мецани, скъсали си колани. Срещнали се вълците, строшили си зъбите. Срещнали...
Прела баба - Цанко Церковски
Прела баба две недели, та изпрела три къдели. Насновала три гранека, изтъкала два лакътя. Седна баба вън на прага, сукман крои, риза стяга. Пусто платно не излиза ни за сукман...
Момчето, което винаги чука - Радой Киров
Стоянчо се пука от скука, влиза там, влиза тука, но, дечица, с ръчица на вратата той нивга не чука. Затова вълшебникът Всичкомога дойде при него по здрач, каза някаква дума...
Среща - Йордан Стубел
Срещнаха се във полето Зайо-Байо и щурчето. Спряха до зелена шумка на почивка, на раздумка. — Де си ходило, другарче, мързеливо цигуларче? — Де не ходих, зайче сиво, зайче...
Дъжд - Галина Златина
Ситни капчици звънят и косичката ми мокрят. Бързо бягам, но дъждът ме загражда с бистри локви. Хванали се за ръце, облачетата лудуват, сякаш весело хорце над главата ми танцуват...
Тайна - Иван Николов
Бащите се карат и пият бира. Вятърът — духа. Водата — тече. Пък аз ще ви кажа какво се побира в десния джоб на едно момче! Три разноцветни копчета. Три лимонадени топчета...
Сто стоножки - Кръстьо Станишев
Сто стоножки в прашен път уморени крачат, своите нозе броят, и броят, и плачат. Сто стоножкини сълзи блесват като брошки. Вече ручейче пълзи подир сто стоножки… Все нозете...