5 любовта
В тази категория има 2039 цитата, разпределени в 204 страници.
Човек не се жени за някого само защото е лудо влюбен в него. Бракът е вид сделка, а не океан от чувства. В брака избираш партньор, с когото да играеш всяка игра, която предлага животът. С надеждата, че ще излезеш победител. В любовта е по-сложно. Там може да се окаже, че си от победените.
Жените, които знаят какво искат…
Една жена разбира какво иска когато преживее първата си голяма раздяла. Тогава стават ясни няколко неща: че любовта е сляпа само за известно време, че правилният мъж и първата голяма любов са две различни неща, че имаш сила и сърце да преживееш всичко и че хората са различни в своите представи за живот и понякога просто се разминават… за добро.
Една жена разбира какво иска, когато осъзнае, че голямата любов не е като в приказките – тя е нейната приказка. Тогава се разбира, че истинската значи само нейната. Не тази, която разказват историите или тази, която описват клишетата, измислени от другите, а тази, която е за нея, само нейната. Тази, която може сама да отгледа, да създаде и да се грижи за тази любов. Да прави това, вече разбирайки и осъзнавайки, че само тази любов с времето става все по-хубава и колкото и да се оглежда, не би я сменила с нищо друго.
Една жена разбира какво иска, когато повярва в себе си. Тогава няма значение, дори целият свят да ти ръкопляска или да не те харесва. Имат значение само хората, които обичаш и те обичат, тези, които са до теб и споделят радостта ти или подават рамото си, за да опреш глава, когато овациите притихнат… Тогава могат да бъдат преминати всички предизвикателства, всички високи летви да бъдат прескочени.
Една жена разбира какво иска, когато повярва, че не е грешно да искаш повече. Във време, в което жените са хулени за това, че искат много, да осъзнаеш, че не грешно да искаш повече, е сила. Да искаш най-доброто за себе си и близките си хора - това е любов, грижа, стабилност, сигурност и свобода. Свобода, която ти дава много повече пространство да обичаш, да приемаш и да помагаш.
Една жена разбира какво иска, когато осъзнае, че има какво да даде. Няма по-хубаво усещане от това да знаеш, че можеш и имаш какво да дадеш на хората около теб. Че можеш да възпитаваш дете, че можеш да отглеждаш любов, можеш да постигаш своите малки и големи победи дарявайки, разбирайки, знаейки, давайки…
Една жена разбира какво иска, когато се научи да слуша сърцето си. Тогава тя може да прескочи планини, океани, да мине през места, през които иначе дори не би дръзнала да припари. Тогава мечтите стават реалност и всички малки победи водят до голямата иначе невъзможна цел. Не защото изведнъж е станала възможна, а защото само сърцето стопява страха и знае най-добре къде иска да бъде.
Една жена разбира какво иска, когато поиска любов. Защото има сила и сърце да преживее всичко, защото знае, че нейната любов е най-голямата, защото е повярвала в себе си и иска най-доброто за нея и за близките и хора.
Знae, че има какво да даде, страхът се е стопил, а тя само слуша сърцето си…
Блага Димитрова
Има нещо, което е загадка съдбовна - как човекът превръща любовта си във злоба? Как настава в сърцето тази тъжна промяна - вместо песен на славей, тъмен крясък на врана? Как щастливата глътка до отровата стига? Как прегръдката нежна става тежка верига? Има нещо в простора, непонятно за мене… Обяснете ми, хора, от любов озлобени - как сърцето обича само няколко мига?… Злоба има за всички. Любовта не достига.
Георги Константинов
Наред с любовта, приятелството е едно от най-ценните богатства в живота. Както всяко желано нещо, и то не е безплатно. Има цена, която зависи от същността на човека, с когото се радвате на такава мечтана връзка.
Наполеон Хил
Любовта избира достойните, сексът достъпните. Казват, че в секса най-важен е опитът, а в любовта - неопитността.
Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислят, че владеят, но не е така.
Никой не избира в кого да се влюби… Нито може да промени факта, че някой не отвръща на любовта му.
Дж. Р. Уорд
Ще ви ракажа една приказка, за любовта и болката от нея... за началото и края на деня.
Имало едно време, някаде там далеч, в едно малко планинско градче едно момиче, което било много щуро. Обичало купоните, големите компании, вечери сред хората. Момичето било красиво, умно, мажете умирали за него. Само че тя прелитала от връзка на връзка, не случайни, даже дълги връзки, но на никого не отдала сърцето си. Стъпквала мъжете си по начин, който бил повече от жесток. Играела си с живота и съдбите на тези момчета.
В едина прекрасна вечер през август, Тя била отново някъде там навън, във вихъра на купона, поредния нещастник стоял до нея, когато върху погледа и се спря силует. Силует на мъж, някак по различен от останалите, някак по мъжествен..... Пренебрегвайки отново онзи жалък мъж до нея, който копнееше за едно нежно докосване на ръката и тя тръгна... Тръгна към онзи силует, хвана ръката му и го поведе през тълпата... Той беше силен, красив, забавен, различаваше от множеството...... Изкараха няколко дена заедно и после се разделиха... След раздялата обаче и двамата усетиха, че някак въздуха не стига, че в гърдите всякаш нещо е заспало.... Събраха се отново, приказката започна....... Той не беше имал сериозна връзка до сега, а тя бе свикнала да има цялото внимание на света, бяха различни....... но когато той я докосваше, сърцето и започваше да бие по силно преди, съзлизите пресъхваха и усмивката изгряваше на лицето и... Но тя му нямаше доверие, а и тои не бе свикнал да споделя, изразява чувства и да отделя време за нея, предпочиташе да бъде сам със себе си...... И така те бяха заедно, но не съвсем, мина месец, два, три....... Тя се раздираше от ревност, недоверие.... В един прекрасен ден той дойде при нея и и каза: "Мила незнам точно какво става, но ми трябва време да реша какво искам, вината не е в теб, в мен е..." Тя остана безмълвна, той се обърна и си тръгна... Стече една сълза, гледаше го как се отдалечава, искаше да му извика "ХЕЙ, СПРИ СЕ ОБИЧАМ ТЕ!", но не го направи.... Просто гледаше как си отива.... Сега тя пак е там в онова красиво планинско градче, пак си играе с мъжете, но е някак по различна... Тази неприязъм е вече поза, преграда към разбитото сърце...В душата й се е загнездила непоносима болка. Когато слънцето изгрее тя се превръща в безпощаден палач, играейки си с чуствата на хората, когато обаче дойде нощта тя се свива в ъгъла на свойта стая и ридае безутешно, плаче за това че е допуснала да изгуби любовта, плаче че не е успяла да изрече онези толкова елементарни думи ОБИЧАМ ТЕ.... Душата и е пълен хаос, пуста, празна, наранена....
За да не се превърнете в това момиче, казвайте ОБИЧАМ ТЕ на тези които цените колкото е възмойно по често. Не оставяйте любовта да си отиде, без дори да се опитате да я задържите!
Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.
Елиф Шафак
Любовта ми към теб не беше породена от скука, от самота, нито от някаква прищявка. Обичах те, защото желанието ми към теб беше по-силно от всякакво щастие…
Алесандро Барико