5 любовта
В тази категория има 2039 цитата, разпределени в 204 страници.
Ще ви ракажа една приказка, за любовта и болката от нея... за началото и края на деня.
Имало едно време, някаде там далеч, в едно малко планинско градче едно момиче, което било много щуро. Обичало купоните, големите компании, вечери сред хората. Момичето било красиво, умно, мажете умирали за него. Само че тя прелитала от връзка на връзка, не случайни, даже дълги връзки, но на никого не отдала сърцето си. Стъпквала мъжете си по начин, който бил повече от жесток. Играела си с живота и съдбите на тези момчета.
В едина прекрасна вечер през август, Тя била отново някъде там навън, във вихъра на купона, поредния нещастник стоял до нея, когато върху погледа и се спря силует. Силует на мъж, някак по различен от останалите, някак по мъжествен..... Пренебрегвайки отново онзи жалък мъж до нея, който копнееше за едно нежно докосване на ръката и тя тръгна... Тръгна към онзи силует, хвана ръката му и го поведе през тълпата... Той беше силен, красив, забавен, различаваше от множеството...... Изкараха няколко дена заедно и после се разделиха... След раздялата обаче и двамата усетиха, че някак въздуха не стига, че в гърдите всякаш нещо е заспало.... Събраха се отново, приказката започна....... Той не беше имал сериозна връзка до сега, а тя бе свикнала да има цялото внимание на света, бяха различни....... но когато той я докосваше, сърцето и започваше да бие по силно преди, съзлизите пресъхваха и усмивката изгряваше на лицето и... Но тя му нямаше доверие, а и тои не бе свикнал да споделя, изразява чувства и да отделя време за нея, предпочиташе да бъде сам със себе си...... И така те бяха заедно, но не съвсем, мина месец, два, три....... Тя се раздираше от ревност, недоверие.... В един прекрасен ден той дойде при нея и и каза: "Мила незнам точно какво става, но ми трябва време да реша какво искам, вината не е в теб, в мен е..." Тя остана безмълвна, той се обърна и си тръгна... Стече една сълза, гледаше го как се отдалечава, искаше да му извика "ХЕЙ, СПРИ СЕ ОБИЧАМ ТЕ!", но не го направи.... Просто гледаше как си отива.... Сега тя пак е там в онова красиво планинско градче, пак си играе с мъжете, но е някак по различна... Тази неприязъм е вече поза, преграда към разбитото сърце...В душата й се е загнездила непоносима болка. Когато слънцето изгрее тя се превръща в безпощаден палач, играейки си с чуствата на хората, когато обаче дойде нощта тя се свива в ъгъла на свойта стая и ридае безутешно, плаче за това че е допуснала да изгуби любовта, плаче че не е успяла да изрече онези толкова елементарни думи ОБИЧАМ ТЕ.... Душата и е пълен хаос, пуста, празна, наранена....
За да не се превърнете в това момиче, казвайте ОБИЧАМ ТЕ на тези които цените колкото е възмойно по често. Не оставяйте любовта да си отиде, без дори да се опитате да я задържите!
При Любовта не съществува такъв закон: само да даваш или само да вземаш. При нея има вземане и даване. Когато даваш и ще вземаш.
Бих предложил женитбата да става след медения месец, никога преди него. Само ако всичко върви добре, само тогава може да се осъществи женитбата.
Меденият месец след женитбата е нещо много опасно... Всъщност обществото би трябвало да поставя всякакви бариери пред женитбата и да не прави спънки при развода. Обществото не трябва да позволява на хората да се женят толкова лесно. Съдът би трябвало да поставя бариери - живей поне 2 години с жената и след това съдът може да ти позволи да се ожениш. А сега те правят точно обратното. Ako искаш да се ожениш, никой не те пита дали си готов или това е просто някаква прищявка, просто защото харесваш носа на жената. Каква глупост! Човек не може да живее само с един хубав нос. След два дни ще забрави за носа - кой изобщо поглежда носа на съпругата си? Съпругата никога не изглежда прекрасна, съпругът никога не изглежда красив - веднъж щом се опознаят и красотата изчезва.
Трябва да се позволи на двама души да живеят достатъчно дълго, за да се опознаят, да се сближат. Преди това дори и да искат да се оженят, не трябва да им се позволява. Тогава разводите ще изчезнат от света. Разводите съществуват защото са женитбита са направени в романтично настроение.
Романтичното настроение е добро, ако си поет - а за поетите не е известно да са добри съпрузи или добри съпруги. Всъщност поетите са почти винаги несемейни, те все ходят с един или друг партньор, но никога не се оставят да бъдат хванати, поради което романтиката им остава жива. И продължават да пишат поезия, прекрасна поезия... Човек не трябва да се обвързва с мъж или жена в романтично настроение. Нека да дойде прозаичното настроение и тогава да се установи. Тъй като ежедневния живот е повече като проза отколкото като поезия.
Човек трябва да остане достатъчно зрял. Зрелост означава, че той вече не е розови очила. Той разбира живота, разбира отговорностите на живота, разбира проблемите да си заедно с един човек. Приема всички тези трудности и въпреки това решава да живее с човека. (кой питаше за разликата между никога неженилите си и разведените...) Не се надява, че ще има само рай, че всичко ще е цветя и рози. Не се надява на всичко да е по-мед и масло, а знае че действителността ще е сурова и груба. Има и рози, но по-малко, а тръните са много.
Когато си станал буден за всички тези проблеми и въпреки това си решил, че си струва да рискуваш и да бъдеш с един човек вместо сам, тогава се жени. Тогава женитбите никога няма да убиват любовта, защото тази любов ще е реалистична. Женитбата може да убие само романтичната любов. А романтичната любов е това, което хората наричат първа любов. Човек не трябва да се осланя на нея. Не трябва да мисли за нея като за нещо, което го подхранва. Тя може да е просто като някакъв сладолед - можеш да ядеш понякога, но не се осланяй на него. Животът е по-реалистичен, по-прозаичен.
А женитбата сама по себе си никога нищо не унищожава. Женитбата просто изкарва навън всичко, което е скрито в теб. Ако в теб има скрита любов, женитбата я изкарва. Ако любовта е била просто стръв, тогава то тя рано или късно трябва да изчезне. След което твоята реална личност изскача отгоре. Женитбата е просто една възможност всичко, което имаш вътре да излезе навън.
Любовта не се унищожава от женитбата. Любовта се унищожава от хора, които не знаят как да обичат. Любовта се унищожава поради това, че на първо място нея не я е имало, живял си в някакъв сън. Реалността унищожава този сън. Иначе любовта е нещо вечно, част от вечността. Ако израстнеш, ако научиш изкуството и приемеш реалността на любовния живот, тогава тя неспирно ще расте всеки ден. Женитбата се превръща в една огромна възможност да се израсте в любовта.
Нищо не може да унищожи любовта. Ако я има, тя непрекъснато расте. Но според моето чувство тя преди всичко липсва. Ти не си разбрал добре себе си, нещо друго е имало там - може да е имало секс, да е имало сексуално привличане. Ако любовта е била само сексуално привличане, тогава тя не може да не изчезне.
Така че никога недей да бъркаш любовта с нещо друго. Ако любовта е наистина любов... Какво имам предвид, като казвам "наистина любов"? С това искам да кажа, че се чувстваш внезапно щастлив просто от това, че си в присъствието на другия човек, просто самото присъствие на другия задоволява нещо дълбоко в твоето сърце... нещо в сърцето ти започва да пее, ти изпадаш в някаква хармония. Любовта не е страст, любовта не е емоция. Любовта е едно много дълбоко разбиране, че някой някак си те прави цялостен. Някой те превръща в пълен кръг. Присъствието на другия засилва твоето присъствие. Любовта ти дава свобода да бъдеш сам себе си, тя не е желание за притежаване.
Така че наблюдавай - никога недей да считаш секса за любов, защото иначе ще се подлъжеш. Бъди буден и когато започнеш да чувстваш с някой човек, че дори самото му присъствие, чистото присъствие - нищо друго, нищо друго не е необходимо; ти не искаш нищо, само присъствието, само това, че другия го има - е достатъчно да те направи щастлив... Нещо започва да разцъфтява в теб - тогава си влюбен. И тогава можеш да минеш през всички трудности, които реалността създава. Много мъки, много тревоги - ще можеш да минеш през всички тях, а любовта ти ще цъфти все повече и повече, защото всички тези ситуации ще се превръщат в предизвикателства. И когато ги преодолява, любовта става още по-силна.
Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.
Елиф Шафак
Час любов
Отново идваш всичко да ми вземеш,
отново ще ти кажа да.
Поредна нощ ума ми ще обсебиш,
поредна нощ ще мамиш любовта.
Имаш само час – толкова оставаш.
Всичко вземаш ми, нищо не даваш.
Имаш само час – недей да губиш време!
Срути света ми, разбий сърцето ми,
мечтите ми за теб и мене.
Вземи каквото искаш, нищо не остана.
След твоя час любов се чувствам лоша, празна, нежелана.
Аз явно лоша съм за теб – не успя да ме обичаш.
Търсиш ме, когато ти си зле.
Аз добре ли съм – не питаш.
За час ще бъдеш мой –
така е вече много време.
Сърцето ми свикна да те обича по график.
Свикна да бие само за час, да живея по навик.
Часът ни изтече – ще чакам да звъннеш за още.
Де да можех да не мисля за безумните ни нощи.
Каква ирония, нали? Обичам този, дето не умее да обича.
Искам този, който чувствата отрича.
Тръгвай, любов, върви си –
нямаме повече време.
Аз имах час любов, ти за цял живот си имаш мене…
И колко просто се оказа, но чак сега го проумях обратното на любовта не е омраза, обратното на любовта е страх.
Мадлен Алгафари
Герои умират, смъртта е вечна… но любовта е завинаги!
Идва ден, в който помним само онези, които са обичали и обичат нас, само те имат смисъл, форма и съдържание, онези другите, който "обичаме" ние, те само са ни научили да различаваме истината от лъжата, любовта от заблудата…
В живота ни има изпитания, но Бог ни е дарил със сила и воля, за да се справяме с тях! Всичко е замислено много прецизно! Доброто носи добро! Любовта провокира любов! Нужно е само чисто сърце!
Няма нещо, което живота е дал и да не може обратно да вземе от нас… Даже и любовта… И тя не е вечна!