афоризми блогове
В тази категория има 30 цитата.
Погледни следите от твоите обувки, преди да съдиш постъпките на другите.
Докато се смеете, сте в безопасност. Смейте се. Когато си изгубите смеха, губите всичко в живота си.
Кен Киси
Човек, които дава не обеднява. Сърце, което обича не остарява.
Щастлив е този, който е щастлив у дома си.
Л. Н. Толстой
Любовта е временна загуба на съзнание. Избухване на вулкан, който постепенно затихва. И след това идва мигът на решението. Не стаеното дихание, не възбудата, не обещанията за вечна вярност и страст, не нестихващото желание за близост, а това което остава след всичко това… Това е истинската любов.
Луи де Бернар
Не можеш да победиш човек, който никога не се предава!
Когато някой пожелае да излезе от живота ти - пусни го! Не се опитвай да го мразиш - не можеш, защото си го обичал! Не съжалявай никога за всички хубави спомени с този човек - спомняй си за тях с усмивка, а не със сълзи на очи и се радвай, че ги имаш! Радвай се, че си срещнал този човек, че си го обичал и не съжалявай, че вече не е част от живота ти… Някъде има друг човек, който ще ти подари още по-незабравими мигове от тези - те ти предстоят, а миналите - тях ги остави в миналото! Ако искаш да имаш хубаво бъдеще, пусни миналото да си отиде с усмивка.
Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети.
Николай Хайтов
Уважаеми бъдещ любим мой мъж,
който евентуално някога ще допусна до себе си, ама много евентуално…
Здравей. Как си? Предполагам, добре… защото още не ме познаваш. Няма нищо, де, и аз не те познавам, което не пречи да си изясним някои неща от сега, преди да е станало късно. Но първо, надявам се еволюцията да не те е подминала и да си надраснал събратята си поне с една идея. Конкретно в областта на взаимоотношенията. И да осъзнаваш, че след като са взаимоотношения, са някак си… взаимни. Имам предвид, че нещата някак си се случват двупосочно. Ако ти е трудно, най-добре хич да не се появяваш в живота ми и двамата да имаме пълноценни и напълно задоволителни отношения със самите себе си. Щото иначе - драма. А аз съм се надрамила достатъчно за тоя си живот. Ако все пак изгаряш от копнеж да се драматизираме взаимно, заповядай, ама в някой следващ живот. На тоя му изчерпах лимита.
Та - накратко: Ще искам от теб. Ще искам обичта ти, вниманието ти и… май това. Не е много, не мислиш ли? Но ако все пак смяташ, че не е редно да искам каквото и да е от теб… Ми на света по последни социологически данни има към милиард и половина мъже (в някаква приемлива възраст, имам предвид) от които не искам нищо. Вземи да се присъединиш към тях, най-добре. И да си останем непознати.
И да ти обясня бавно и внимателно - когато споделям с теб, не е защото си въобразявам, че си вълшебник и ще вземеш с едно помахване на вълшебната си пръчка да ми решиш проблема. Когато споделям с теб е защото те чувствам достатъчно близък, за да го направя. Дай си сметка за миг, че до преди да те срещна някак съм оцеляла (о, чудо!) и не ти си ми решавал проблемите или каквото и да е. Та, не смятам това да се променя занапред. Най-малкото защото съм от типа хора, които предпочитат да направят всичко сами, за да са сигурни, че е направено както трябва. Не, че те подценявам, просто умея да разчитам на себе си.
Виждаш ли колко е простичко всичко…
Хайде, събирай сили да го осмислиш и евентуално разбереш и ако решиш - заповядай в живота ми. Пък оттам насетне аз ще мисля ще те пусна ли, или не.
Но ако те пусна… моля те, моля те, моля те… не бъди грешка (отново).
Любовта е най-страшната от всички болести: убива те и в двата случая, когато я имаш и когато я нямаш.
Лорън Оливър
Внимавай колко далеч ме отблъскваш, защото може и да ми хареса там.
Да остарееш с някого, когото обичаш - безценно!
Хората около теб или те вдъхновяват, или те изцеждат. Подбирай ги мъдро.
Ханс Хансен
- А ти? - попита тя на свой ред.
- Спомняше ли си понякога за нас?
- Не беше нужно да си спомням. Аз никога, нищо не съм забравял.
Никълъс Спаркс
Начинът, по който той я гледаше… Тогава схванах. Той я обичаше и това го убиваше. Той няма да я преживее, той просто не може.
От днес със мен във нощи ще посрещаш -
тъгата, радостта, копнежи, вяра…
Навън дано Любими, не поглеждаш,
аз зная, че на прага спи раздялата.
А тя е сладка. В сочната й гръд
полюшват се узрели плодовете,
но ти до мен ще спиш – във моя скут,
а аз ще меря шпаги с бесовете й.
В съня ти на раздялата дъхът -
голгота ще ти е в разпети петък,
олтар ще бъде входната врата,
венецът ти - предателски тепета.
Но ти заспи, заспи и мен сънувай.
Вратите залости, съдбата скрий -
във топлите завивки на сърцето ми.
Опита ли да влезе - я убий!.
Колкото по-рядко е удоволствието, толкова е по-приятно.
Епиктет
Беше обич, жарка като пладне,
бурно връхлетя ме - дива хала.
Кой да бе ми казал, че ще падна
в две очи!? Ех, луда - полудяла…
Горд и дързък, точно като дявол,
само с поглед сякаш ме докосна.
Скърших се, внезапно отмаляла,
под ръце и устни буреносни.
Силата ми, Господи, къде е?
Де е самодивската ми риза!?
В стомна огън мога да налея,
но от плен такъв не се излиза.
Как можах сама да се удавя
в тихите му извори, дълбоки!?
Уж съм упорита, своенравна,
а пък станах скитник без посока.
Обич ли е, Боже, или клетва!?
Знам добре, че грешна съм за трима,
но сред мрака черен ми просветва
като въглен неговото име.
Ангел ли небесен ми го прати,
пак ли минах пътя на Рогатия!?
Все едно, направи ме богата
и приши магия към крилата ми.
Най-добрият начин да започнеш деня е събуждайки се сутрин да си помислиш колко хубаво е да донесеш радост поне на един човек днес!
Фридрих Ницше
И идва момент, в който осъзнаваш, че вече не вярваш на никого, след толкова много лъжи и разочарования. Всички ти се виждат еднакви, безсмислени, безчувствени. Но въпреки това продължаваш да вярваш, че все някога ще срещнеш правилният човек… онзи, който няма да е като другите… онзи, който ще те обича…
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към Вашето сърце.
Коя съм аз
Коя съм аз, че да те искам?
Една изгубена река,
път без край, небе сребристо,
чиста, истинска сълза.
Коя съм аз, че да ти казвам,
колко силно те обичам?
Една забравена за теб мечта
и целия ти смисъл.
Коя съм аз, че да копнея,
за твоите единствени ръце?
Една от студ замръзнала, ранена птица,
но с най- красивите криле.
Коя съм аз, че да желая,
своето сърце да ти даря?
И не е ли то отдавна твое,
макар ти да не разбра това…
Не е нужно да правиш неща, които те правят Мъж в очите на другите. Достатъчно е да правиш това, което те прави Мъж в нейните очи. Уважавай. Бъди нежен. Пази я. Обичай я.
Може би не съм до теб, когато трябва да бъда, може би не говоря това, което искаш да чуеш, може би говоря това, което не трябва, може би давам повече от колкото трябва! Може би искам повече от това, което е! Може би не трябва да искам нищо, но… Може би…!
Какво е любовта – да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.
Гьоте
Когато настане мир в тебе, ти се свързваш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят своя.
Петър Дънов
Душата е очакване за чудо,
а после се разпръсва като дим.
Но само със една идейка лудост
светът е вече някак поносим,
светът променя своите закони,
така че да ни преизпълни вярата.
Съвсем сами избираме да помним,
че вятърът отсява кротко плявата,
че всяко време просто ще отмине,
изтрило с гума смелости и страх,
а боговете са направени от глина
и рано или късно стават прах…
И рано или късно се откриваме –
каквито сме – настръхнали врабчета.
Неземни, тихи, влюбени, красиви –
с една прегръдка сваляме небето…
Макар и да очаквах невъзможното,
избрах посока – винаги напред.
Светец и грешник, ангел и безбожник,
единствено докрай повярвах в теб.
Любов без уважение не отива далече и не се издига високо. Тя е ангел, само с едно крило.
А. Дюма
На всички, които обсъждат моите недостатъци, казвам с усмивка: "Успокойте се, мен и такава ме обичат".
Сутрин се събуждах с огорчение. Всеки малък спомен ме разплакваше. До закуската, вече се бях запитала поне десетки пъти: "Къде си? С кого си? Как си?" След обяда, вече си отговарях: "На сигурно място. С човек, който те прави щастлив." И някак ми ставаше по-добре. До вечерята вече се усмихвах. Излезех ли навън - цялата сияех. Но положех ли глава на възглавницата, сълзите рухваха от очите ми, а в главата ми кънтеше: "С нея".