афоризми моята борба
В тази категория има 216 цитата, разпределени в 22 страници.
Твоят инат. Моята твърдоглавост. И голямата купчина с наши глупости… А забравяме, че любовта не чака никого, нито нас…
Пътя към истинската любов
Първата крачка по пътя към истинската любов се състои в това, да се обърна безусловно към другия и от това отдаване да изживея толкова удовлетворение и щастие, че да не се питам повече, какво ще получа. Ако получа нещо, то това е само допълнителен дар.
Ако искам да бъда щастлив в любовта, трябва да сложа край на две неща: на страха, че няма да съм обичан достатъчно; на желанието да притежавам другия. Тъй като който се страхува и иска да притежава, в крайна сметка ще загуби всичко.
За да бъде моята любов трайна, тя има нужда от три предпоставки:
1. възхищение
2. обща задача, която да въодушевява и двамата
3. разбирателство
Ако искам обаче да срещна истинската любов, трябва първо да позная Бога в човека и при това във всички хора.
Тъй като истинската любов е безгранична. Не мога да обичам едното, а другиго да лишавам от любовта си.
Истинската любов следователно не е моето отношение с един човек насреща. Любовта съществува и без ответна страна. Любовта е просто нещо, което прониква в мен и ме изпълва. Едва от това дълбоко вътрешно проникване и съзирането на божественото във всичко възниква всеобхватната любов", която вече не изключва нищо и никого. Тази истинска любов е проникването в божественото единоначалие, при което Едното се съдържа във всичко. Не трябва да се уча да обичам, а трябва само да допусна любовта, която е моя същност да тече свободно. Трябва само да отстраня блокадите и препятствията, за да може любовта да се случи в мен и да се прояви като живот.
Ако наистина живея, любовта се случва чрез мен.
Любовта е нашето същинско битие. Затова въобще не трябва и не можем да се научим на любов, трябва само да я допуснем. Стигам до любовта, като съм повече самия себе си, като отново се "връщам при себе си" като изпаднал в безсъзнание човек, който отново идва в съзнание. Това става като престана непрекъснато да искам да бъда различен от това, което съм. Като престана да искам да осъществя въображаем идеал, а осъзная, че божественият замисъл за мен е да бъда какъвто съм и че само така мога да запълня мястото си, мога по най-добрия начин да реша задачата си. Не трябва да се променям, а задачата ми е само да бъда самия себе си. Част от това е да осъзная, че вътрешните картини, които определят моя живот, не са мое дело. Едва след като съм се разделил с представите на другите, мога да започна да живея в действителност моя живот. Едва тогава мога да приема и потвърдя моята битност. Едва тогава мога да се обичам действително и по този начин съм способен да обичам и някого другиго. Тогава не трябва да изключвам никого повече. Тогава съм се превърнал в обичащ човек.
Отчаяна от живота и съдбата,
с изтерзаната душа,
паднах долу...на земята
и просто исках да умра.
Не исках този свят
с вечна болка и тъга,
не исках този свят
с омраза и лъжа.
Не исках да живея аз така,
с моята самотната душа.
Но...
Нещо изведнъж се промени,
във очите ми спряха сълзи.
Изправих се гордо,
станах на крака,
на пук на моята изтерзаната душа.
Станах...
погледнах напред към света,
и чрез моята сила на мисълта
ще стъпя здраво на крака,
ще гледам живота от друга страна,
ще бъда крепка и силна жена,
със моята сила на мисълта.
Moята майка беше полусляпа. Ненавиждах я…
Тя ми създаваше толкова много затруднения…
За да изхранва семейството ни, тя готвеше в училищния стол. Един ден се доближи до мен и ме попита: Как си? – Бях стъписан. Как си позволяваше да ме пита как съм?… Не й обърнах никакво внимание и тя се отдръпна мълчаливо.
На следващия ден един от съучениците ми започна да ми се подиграва: Ей, твоята майка има само едно око! – Идеше ми да потъна в земята от срам.
Исках майка ми да изчезне от моя живот, да я няма. Дори веднъж й казах : Щом имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?
Тя не ми отговори нищо…Но аз бях дотолкова обладан от гнева си към нея, че не ме интересуваше какво ще изпита.
Знаех само, че искам да се махна от дома си, от нея.
Заминах да следвам. След това се ожених. Построих си собствен дом. Родиха се моите собствени деца. Бях щастлив с живота си, с децата, с комфорта, който имах.
И тогава, един ден, моята майка дойде да ме види. Не беше ме виждала с години, не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. Когато я видяха на вратата, моите деца започнаха да й се присмиват. Помолих я да се махне. Казах й: Как смееш да идваш в дома ми и да притесняваш моите деца! ИЗЛЕЗ ОТ ТУК! ВЕДНАГА!
Тогава моята майка отвърна съвсем тихичко: Съжалявам. Може би съм дошла на погрешен адрес. И повече не дойде.
Един ден получих писмо за училищна среща, която трябваше да бъде в родния ми град.
След срещата, отидох до старата си къща. И аз не знам защо. Може би от любопитство. Съседите ми казаха, че майка ми е починала преди часове… Не пророних и една сълза…
Предадоха ми писмо от нея, което е искала да имам…:
Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време. Съжалявам, че дойдох в дома ти и засрамих и теб, и твоите деца… Бях толкова щастлива, когато разбрах, че ще дойдеш за училищната среща. Но може би няма да мога да отида да те видя, защото не мога да стана от леглото си… Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато растеше.
Знаеш ли… когато беше съвсем малко детенце, ти попадна в инцидент и загуби окото си. Не можех да издържам да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето.
Бях толкова щастлива, че моят син ще може да види целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око.
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов – твоята майка…
Кажете на майките си ДНЕС и СЕГА колко много ги цените и обичате и… си спомнете за тази история и как нашите мили майки могат и ще направят всичко за да сме щастливи ние…
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
Топлината на твоите очи е палто за моята душа.
Изморих се… всеки някога се изморява, та и аз сега се изморих. Така се изморих, че нито си тръгвам, нито оставам. На вас наистина ли не ви си е случвало?! Може би трябва да проуча кое е състоянието, което идва след абсистенцията. Защото това е моето. Станала съм апатична. Защо абсистенция ли? Защото имах болезнена нужда от този човек. Исках страшно много неща… непосилно много - да се смеем заедно, да си говорим, да се прегръщаме и заедно да се въргаляме в снега. Проблемът май дойде от въргалянето в снега. Снегът беше студен като него. И аз, и аз… измръзнах. Сигурно пак щях да се стопля, но ми напомниха - Екватора и Северния полюс са две различни понятия, два различни свята. Аз бях екваториален субект, а той полярен. Между другото ми го казват за втори път. Първия път, обаче още бях мечтателка. Като дете тропах с крак и си повтарях и котките могат да летят (ако някой ги бутне, докато се разхождат по парапета на шестия етаж). Но нали съм инат и все мечтите си гоня. И нали той беше моята мечта. Толкова осъществима, колкото полета на котката. Втория път обаче бях премръзнала вече. И проумях едно - ако Екватора отиде при Северния полюс - ще го стопли, а Северния полюс ще се разтопи, ще го наводни и ще го удави. Не искам да се давя. За абсистенцията си забравих и апатията ще преживея, като премръзнеш можеш да се стоплиш, но да се давя - не искам.
Никое добро не отива напразно. Древноиндийски афоризми
Боже...! И в смърта аз намирам нещо прекрасно ...представям как се унасям в вечен сън и отлита моята душа в мир на непознато за мен до сега ...ефирното тяло ми е леко и аз съм свободна от земно и материално...И ще бъда завинаги с моите любими хора ...никога повече няма да ме раздели с тях.
ПРИТЧА ЗА ДОБРОТО
…Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си. То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне.
Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода.
Жената видяла, че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. То я изпило много бавно и после попитало:
- Колко ви дължа?
- Нищо не ми дължите. - отвърнала тя. - Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта.
- Тогава ви благодаря от цялото си сърце! - отговорило момчето.
Когато Хауърд Кели напуснал къщата, той не само се чувствал физически по-добре, но и възвърнал вярата си в Бог, която почти никога не го била напускала.
Години по-късно, същата млада жена се разболяла много тежко. Местните лекари били объркани и изпратили младата жена в голям град, където смятали, че специалистите ще могат да диагностицират това рядко заболяване.
Д-р Хауърд Кели бил повикан за консултант. Когато той чул името на града, в който тя живеела, един спомен изплувал пред очите му. Той станал и отишъл в нейната стая.
Влизайки там, той мигновено я разпознал. Върнал се в стаята за консултации решен да направи всичко по силите си, за да й спаси живота. От този ден нататък, той обръщал специално внимание на този случай. След дълга битка, войната най-накрая била спечелена.
Д-р Кели бил дал инструкции болничната сметка да му бъде изпратена за одобрение. Когато получил фактурата, той я прегледал, написал нещо в полето и я изпратил в
нейната стая.
Отваряйки плика, тя си мислела, че вътре ще намери фактура, която ще изплаща до края на дните си. Когато най-накрая отворила плика, нещо привлякло вниманието и върху полето на фактурата. Тя прочела следните думи:
Платено изцяло с чаша мляко: Д-р Хауърд Кели.
Радостни сълзи изпълнили очите и сърцето й. Тя прошепнала: Благодаря ти Господи, че любовта ти е докоснала ръцете и сърцата на хората."
"Казват, че хлябът, който си хвърлил във водата, се връща при теб. Едно добро дело, което си свършил днес, може да се върне при теб или на някой, който обичаш тогава, когато най-малко очакваш.
Ако това добро не ти се върне, то поне си направил света малко по-различен.
А не е ли в крайна сметка точно за това животът?
Най-трудният урок в живота е да се научим кои мостове трябва да преминем и кои трябва да изгорим…
Много хора преминават покрай нас през живота ни, но само истинските приятели оставят своя отпечатък в нашите сърца…