афоризми моята борба
В тази категория има 216 цитата, разпределени в 22 страници.
Хей,момче,защо избяга така?Защо не погледна в моите очи?Ако беше го направил, зная щеше да се влюбиш и ти. Бях готова на всичко за теб.Щях да отдам душата си,сър-
цето си да ти подаря, тялото си щях да ти отдам, да те пусна в моя светъл храм.Но ти не пожела,позорно избяга и забра-
ви, че за теб само аз съм любовта.Една единствена съм на света и нямам равна в любовта.Ти бил си с хиляди жени, но обичал ли си ги,кажи?Не, аз зная не си,ясен си ми ти.Зная какво мислиш,зная какво очакваш.Хей момче, един за друг сме разбери,нашите души са създадени да бъдат преплетени завинаги.От деня, в който на този свят се появих,от тогава съдбите ни са слени в една.Ще видиш, само аз съм любовта, само аз за теб съм истинска жена.Аз ще чакам, няма да се откажа от замайващата си съдба.Ти все някога ще проумееш че без мен не можеш да живееш.Без света е мрачен и пуст, няма слънце и любов, без мен си просто никой, дори да мислиш,че си Бог.Помня когато бях дете и тогава обичах те лудо,с годините обаче и любовта расте.Така и моята порасна все повече те заобичах и все повече за теб горях.Животът ми без тебе губи смисъл, и стихва моята душа.Аз чакам те сега,силна като скала,чакам да дойдеш, да ме прегърнеш и да кажеш:”Ти си любовта”!!!!
- Но аз те обичам.
- Да бе няма проблем, моята маска е такава на тъп олигофрен, може след времe да се сетиш за мен, един забравен познат от един далечен ден.
Обичам ненормалните мъже,
които ме усмихват до полуда.
С които може времето да спре,
с които и животът да е чудо.
Обичам романтичните мъже -
онези, дето правят изненади.
Онези, дето с поглед ще ги спреш,
а после се разхождат из съня ти.
Грижовни да са, нежни и добри,
над мъжкото си Его да преминат.
Не искам да ми свалят те звезди
(самата аз звезда съм от година).
Обичам да обичат без "ако"…
(Условностите често ме отблъскват.)
Любов да подаряват… И дано
мечтите ми до блясък да излъскат.
Да могат да даряват свобода -
тогава Любовта е толкоз силна.
Да ходят с гордо вдигната глава,
а моята по-честичко да милват.
Да могат да прегръщат до бездъх,
капризите ми да търпят в излишък.
Дори да полетя към някой връх,
да мога да се връщам, за да пиша.
А всъщност ми е нужен само Той!
Едничък и единствен - и ми стига.
Съвсем не искам приказен герой,
а мъж, със който бързо се издигам.
Искам с някого да помълча…
Да повярвам в спрелите му стъпки.
Да почувствам нечия душа, как до моята седи на пътя…
Да позъзнем тихичко в нощта.
Мълком да се наговорим,
с въгленче от есента, под луната да си стъкнем огън.
Искам с някого да помълча…
По думите на моята женица
тя същинска е светица.
Не познава чужди ласки,
не докосната от чужди мъж.
Със други думи,мойта Афродита
е света вода непита.
Вярвам аз,така е,
съпруга вярна тя е,
но от живота ни семеен,
само през първите години три
и със сигурност лъжа е,
в следващите...две по три.
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види как върви работата. Шефа наредил, че всички служители да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал: – Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! – и се прегърнал с бай Иван. Шефа на фирмата погледнал учудено, но си замълчал. Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати… охрана голяма. Най- накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охрана и взел да вика: – Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? – и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само: “Ааааа..”, но останалите си мисли запазил за себе си. Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим за Великден, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло: – Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен. Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи. Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво станало. – Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща… приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува… добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита “Кой е онзи човек до бай Иван”… е тогава не издържах.
Аз притежавам само две сребърни лъжици. Това е всичкото сребро, което имам. И не желая да притежавам повече, докато на моята улица все още има хора, които нямат и парче хляб. - Джон Уесли
Моята работа е тя да е усмихната.
Работно време: Завинаги!
Не се страхувай от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат огъня и водата, слънцето и влагата.
Любовта е за мене измама,
животът пък - кървава драма.
Да съм вярна за мен е отживелица,
а душата ми е снежна виелица.
Какво е тръпка аз не зная,
и дали съм нужна някому все ми е тая.
Спокойствие мрачно в мене има,
а от очите ми полъхва зима.
Дружба и приятелство с любимия за мен са прищявки излишни,
а устата ми изрича само думи гневни, неприлични.
Звярът - отървал се е от болката да бъде човек,
но това ли е единственият лек?
Знам само, че преди щастлива с тебе бях
и в трудни моменти гордо до тебе стоях.
И дойде онзи съдбовен ден,
в който ти реши да си отидеш от мен.
Тогава сърцето ми може би за миг е спряло,
и отново всички болки за теб е преживяло.
И след този кратък миг
излетя от мене моята душа със вик.
Сега съм само външна красота,
а отвътре съм черна празнота.
Благодарение на тебе съм така,
надявам се доволен да си ти сега...