афоризми живот
В тази категория има 1088 цитата, разпределени в 109 страници.
Притча за голата душа!
Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи.
- Какво да правя? – рекла тя. – Старая се винаги да бъда добра към хората, да не ги наранявам, да не ги обиждам, да им помагам с каквото мога. И въпреки цялата ми доброжелателност, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Дори сред тях има такива, които се държат откровено враждебно с мен. Толкова несправедливо и обидно! Кажи ми какво да правя мъдрецо?
Той я погледнал с усмивка и казал:
- Съблечи се чисто гола и мини така през града!
- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!
- Ето, виждаш ли! – усмихнал се отново мъдрецът. – Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи, защото го караш да се чувства неудобно сам със себе си. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.
- Но какво да направя? – попиталo момичето.
- Да излезем, искам да ти покажа градината си.
Навън той продължил:
- Виж тези прекрасни цветя! Дълги години аз се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.
Бъди като цвете, разкривай сърцето и душата си на хората бавно и незабележимо! Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.
Ако за всяко нещо се съветваш със съвестта си… целият живот ще ти мине в съвещания.
Ако обичаш някого, повече от живота си, няма да го оставиш да си тръгне!… Ще действаш още сега! Не го ли направиш… цял живот ще съжаляваш за последният си пропуснат шанс!
Пътя към истинската любов
Първата крачка по пътя към истинската любов се състои в това, да се обърна безусловно към другия и от това отдаване да изживея толкова удовлетворение и щастие, че да не се питам повече, какво ще получа. Ако получа нещо, то това е само допълнителен дар.
Ако искам да бъда щастлив в любовта, трябва да сложа край на две неща: на страха, че няма да съм обичан достатъчно; на желанието да притежавам другия. Тъй като който се страхува и иска да притежава, в крайна сметка ще загуби всичко.
За да бъде моята любов трайна, тя има нужда от три предпоставки:
1. възхищение
2. обща задача, която да въодушевява и двамата
3. разбирателство
Ако искам обаче да срещна истинската любов, трябва първо да позная Бога в човека и при това във всички хора.
Тъй като истинската любов е безгранична. Не мога да обичам едното, а другиго да лишавам от любовта си.
Истинската любов следователно не е моето отношение с един човек насреща. Любовта съществува и без ответна страна. Любовта е просто нещо, което прониква в мен и ме изпълва. Едва от това дълбоко вътрешно проникване и съзирането на божественото във всичко възниква всеобхватната любов", която вече не изключва нищо и никого. Тази истинска любов е проникването в божественото единоначалие, при което Едното се съдържа във всичко. Не трябва да се уча да обичам, а трябва само да допусна любовта, която е моя същност да тече свободно. Трябва само да отстраня блокадите и препятствията, за да може любовта да се случи в мен и да се прояви като живот.
Ако наистина живея, любовта се случва чрез мен.
Любовта е нашето същинско битие. Затова въобще не трябва и не можем да се научим на любов, трябва само да я допуснем. Стигам до любовта, като съм повече самия себе си, като отново се "връщам при себе си" като изпаднал в безсъзнание човек, който отново идва в съзнание. Това става като престана непрекъснато да искам да бъда различен от това, което съм. Като престана да искам да осъществя въображаем идеал, а осъзная, че божественият замисъл за мен е да бъда какъвто съм и че само така мога да запълня мястото си, мога по най-добрия начин да реша задачата си. Не трябва да се променям, а задачата ми е само да бъда самия себе си. Част от това е да осъзная, че вътрешните картини, които определят моя живот, не са мое дело. Едва след като съм се разделил с представите на другите, мога да започна да живея в действителност моя живот. Едва тогава мога да приема и потвърдя моята битност. Едва тогава мога да се обичам действително и по този начин съм способен да обичам и някого другиго. Тогава не трябва да изключвам никого повече. Тогава съм се превърнал в обичащ човек.
Народни поверия:
1. Ако трети ден не ви се работи, значи е сряда.
2. Ако сте се събудили сутрината и не трябва да ставате, значи сте спали прав.
3. Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо!
Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!!!
4. Ако се возите в кола и силно са ви ударили - излезте и проверете: ако са ви ударили отзад е на пари, ако е отпред - на бой.
5. Презерватив, намерен от жена ви във вашето палто - имали сте подарък при покупката на чадъра...
6. Ако ви боли глава - значи имате такава...
7. Ако един мъж отваря вратата на колата на жена, то или това е нова кола или нова жена.
8. Колкото по-добре се вижда деколтето - толкова по-трудно се помни лицето.
9. Ако децата отиват на училище официални и носят цветя, то скоро ще трябва да се прекопават картофите.
10. Ако, излизайки от помещението се закачите за дръжката на вратата, обезателно ще се върнете.
11.
Ако около слънцето са се появили кръгове - време е да проветрите стаята и да измиете прозорците.
12. Ако ракията се пие тежко и трудно - чакайте я обратно!
13. Нисколетящи гълъби над главата - предстои ви пране.
14. Ако в дъждовно време сте си забравили чадъра, то задължително ще се намокрите.
15. Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.
16. Ако пърхота ви се движи - това са въшки!
17. Който търси, той знае нещо.
18. Минута смях прибавя година живот. Условно.
19. Ако ти отново си качила 5 кг тази седмица, значи на тази диета те е посъветвала най-добрата ти приятелка.
20. Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.
21. Да ходиш на работа е на пари.
22.Ако кучето ви е казало"Здравей стопанино" - значи просто не е искало да ви плаши със своя лай!
23. Ако бутате трохите от масата на земята с ръка, то това е на скандал с жената.
24. Ако жената ви мами, значи не сте и безразличен.
25. Ако един кон ви говори, че сте смахнат, то това си е самата истина...
26. Пътя до хладилника на една жена минава през сърцето и.
27. Ако момиче види във водата лицето на своя любим в ноща на 6-ти срещу 7 юли, то в ноща на 5-ти срещу 6-ти юли любимият и неудачно се е гмурнал.
28. Ако сте се събудили с момиче, с което вчера сте се запознали и тя не си тръгва, то това е вашата жена...
В покоряването на една жена няма нищо героично. Героичното е да я запазиш за цял живот!
Жерар Депардийо
Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.
Йордан Радичков
В брачния живот съчетаната двойка трябва да образува нещо като единна морална личност. - Имануел Кант
ПРИТЧА - ЗАЩО ГОСПОД ПОСТЪПВА РАЗЛИЧНО
Живял някога един монах. Повече от всичко на света, той обичал своя БОГ – славел името му, следвал стъпките му и вярвал в него. Монахът обикалял различни земи и отсядал в техните манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал Божиите заповеди, но едно нещо не му давало мира – не можел да намери отговор на въпроса: Защо ГОСПОД постъпва различно?
Веднъж при едно от своите пътувания монахът отседнал в дома на друг монах. Другият монах се отнесъл доста гостоприемно, настанил го удобно и го нагостил подобаващо. Вечерта двамата монаси седнали до огъня. Разприказвали се за ГОСПОД и за живота. От дума на дума домакинът споделил, че също иска да пътува, а гостенинът му предложил да си правят компания. Монахът приел, но имал едно условие, което държал да се спазва:
- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговарям на тях.
- Добре – съгласил се гостенинът.
Легнали си. когато се събудили сутринта двамата стегнали багажа си и тръгнали заедно на път. Свечерило се, уморени от път отседнали в една скромна къща. Стопаните ги приели радушно, нагостили ги с всичко, което имали и им отстъпили за спане най-хубавата стая в къщата. На сутринта монасите се застягали за път. Тогава нашият монах с удивление забелязал, че приятелят му открадва единствената ценна вещ в този дом – една златна чаша.
Той обаче се сетил, че дал обещание и не можел да пита и задава въпроси. Тръгнали.
Дълго вървели в горещината, докато стигнали до едно село. Решили да отседнат в него. Хората от селото ги посрещнали добре, предложили им да останат в някоя от техните колиби. Предупредили ги само да не ходят в къщата на хълма, защото там живее тиранин, който освен, че няма да ги приеме, може и да им стори нещо зло.
За учудване на нашия монах приятелят му казал, че точно в този дом иска да пренощуват. Отново без да задава въпроси, изкачили хълма, почукали на голямата порта, а слугата, който им отворил ги въвел в дома. Стопанинът не можел да изгони монаси, но им дал по комат хляб и ги набутал в плевнята, дори не си направил труда да ги поздрави. На сутринта щом слънцето се показало, двамата били готови да продължат пътя си. Тогава нашият монах видял, че неговият приятел оставя на масата златната чаша, която взел от скромната къща.
Този ден те вървели през прохладна гора с бистри потоци, но се стъмнило, а единственият подслон наблизо била малка схлупена къщурка. Там живеели баба с нейната внучка. Те били много бедни, но това не им пречело да бъдат щастливи заедно. Имало едно нещо, което тревожело бабата, и то било как ще живее внучката и след като тя си отиде от този свят. Жените ги приели с радост, сложили за вечеря, каквото намерили, отстъпили им единствената стаичка, а те самите си легнали в плевнята.
Дошла сутринта, монасите се сбогували с бабата и внучката. На излизане за голяма учудване на нашия монах, другият подбутнал една подпора на къщурката и тя се срутила. Душата на монаха се изпълнила с гняв, помолил се на ГОСПОД за двете жени, но понеже бил обещал да не задава въпроси, отново премълчал. Тръгнал с нежелание по пътя.
Вървели дълго, едно село, второ село, пак се стъмнило. Наоколо нищо не се виждало и започнали да се чудят, къде ще спят. Повървели още близо час, стигнали до една река. Решили да останат близо до нея, така сутринта ще могат да пийнат вода и да се измият. Изведнъж на брега се появило момче с рибарска мрежа, поздравило ги и ги поканило в скромния си дом. Момчето било младо, непорочно с чиста душа. То ги посрещнало, като почетни гости, а на сутринта ги съпроводило до реката, за да не се загубят, защото къщата му била доста отдалечена. Казали си довиждане. Момчето се обърнало да си ходи. В този момент другият монах блъснал момчето в реката, тя била бурна и дълбока, и то се удавило.
Нашият монах не издържал и попитал:
- Какво правиш? Защо постъпваш така, друже? Наблюдавам те няколко дни и вече не мога да се сдържа да не те попитам.
Монахът седнал на един камък, усмихнал се и подканил и нашият монах да седне до него.
- Аз не съм монах. Аз съм ангел пратен от БОГ и изпълнявам волята му. От първия дом откраднах златната чаша, защото беше намазана с отрова и щеше да убие добрите и мили хора. Вторият дом беше на зъл и неблагочестив човек, който тормози всички хора от селото, които се молят на БОГ да ги отърве от него. След това отседнахме при бабата и внучката. Та нали единствената тревога на бабата беше, че няма кой да се грижи за внучката и, след като тя почине. Нали, бабата се молеше на ГОСПОД всяка вечер да им помогне. Аз срутих къщата им, защото когато започнат наново да я правят, ще намерят в основите и съкровище, което ще подсигури младото момиче за целия му живот.
- Добре – казал нашият монах – Но, защо уби доброто момче?
- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да загуби своята вяра и да даде душата си на дявола, затова ГОСПОД си го прибра сега при него, та да не гори душата му във вечния пъкъл.
Нашият монах се замислил и разбрал, че срещата му с ангела не е случайна и най-накрая разбрал отговора на въпроса си - ЗАЩО ГОСПОД ПОСТЪПВА РАЗЛИЧНО?
Колко сродни души се разминават в този живот, само защото се срещат в неподходящо време и при неподходящи обстоятелства.