Moята майка беше полусляпа. Ненавиждах я…
Тя ми създаваше толкова много затруднения…
За да изхранва семейството ни, тя готвеше в училищния стол. Един ден се доближи до мен и ме попита: Как си? – Бях стъписан. Как си позволяваше да ме пита как съм?… Не й обърнах никакво внимание и тя се отдръпна мълчаливо.
На следващия ден един от съучениците ми започна да ми се подиграва: Ей, твоята майка има само едно око! – Идеше ми да потъна в земята от срам.
Исках майка ми да изчезне от моя живот, да я няма. Дори веднъж й казах : Щом имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?
Тя не ми отговори нищо…Но аз бях дотолкова обладан от гнева си към нея, че не ме интересуваше какво ще изпита.
Знаех само, че искам да се махна от дома си, от нея.
Заминах да следвам. След това се ожених. Построих си собствен дом. Родиха се моите собствени деца. Бях щастлив с живота си, с децата, с комфорта, който имах.
И тогава, един ден, моята майка дойде да ме види. Не беше ме виждала с години, не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. Когато я видяха на вратата, моите деца започнаха да й се присмиват. Помолих я да се махне. Казах й: Как смееш да идваш в дома ми и да притесняваш моите деца! ИЗЛЕЗ ОТ ТУК! ВЕДНАГА!
Тогава моята майка отвърна съвсем тихичко: Съжалявам. Може би съм дошла на погрешен адрес. И повече не дойде.
Един ден получих писмо за училищна среща, която трябваше да бъде в родния ми град.
След срещата, отидох до старата си къща. И аз не знам защо. Може би от любопитство. Съседите ми казаха, че майка ми е починала преди часове… Не пророних и една сълза…
Предадоха ми писмо от нея, което е искала да имам…:
Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време. Съжалявам, че дойдох в дома ти и засрамих и теб, и твоите деца… Бях толкова щастлива, когато разбрах, че ще дойдеш за училищната среща. Но може би няма да мога да отида да те видя, защото не мога да стана от леглото си… Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато растеше.
Знаеш ли… когато беше съвсем малко детенце, ти попадна в инцидент и загуби окото си. Не можех да издържам да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето.
Бях толкова щастлива, че моят син ще може да види целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око.
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов – твоята майка…
Кажете на майките си ДНЕС и СЕГА колко много ги цените и обичате и… си спомнете за тази история и как нашите мили майки могат и ще направят всичко за да сме щастливи ние…

Добавен преди 12 години

Един ден ще имаш дете… и ще бъдеш обсебена от малкия живот, за който си отговорна. Ще се тревожиш, че всичко, което правиш е грешно и това е нормално. Ще мислиш само с какво да го храниш, къде да учи,… дали да учи цигулка или пиано. Но ще ти кажа една малка тайна. Няма значение. Дали детето ти е пианист или гениален математик, не е важно. Защото в края на деня, е важно дали детето ти е щастливо.

Добавен преди 12 години

Трябва да се научиш да задържаш момента, Ванеса, само момента… а не да се мъчиш да грабнеш целия живот.

Даниел Стийл

Добавен преди 12 години

Ние изобщо не знаем колко сили и какви възможности носи в себе си всяко живо създание. И не подозираме дори какво можем. Живеем и си отиваме, без да осъзнаем какво сме могли да бъдем и да направим. Това се открива само във велики и изключителни мигове, каквито бяха тези, в които Аска танцуваше за своя вече изгубен живот. Тялото и все повече се изморяваше, а танцът и вливаше нови сили за нови стъпки. И Аска танцуваше.

Иво Андрич

Добавен преди 12 години

Човекът не е нищо друго освен своя собствен проект, той съществува доколкото се реализира, така че човек не е нищо друго освен съвкупността от своите действия, нищо друго освен своя собствен живот.

Добавен преди 12 години

Астрономическата пролет настъпва в България на 20 март в 18 часа и 57 минути.

Легенда за Пролетта, победила Зимата.

Това е една стара легенда за пролетта, за Слънцето, за Любовта, за побеждаващата сила на Живота, за силата на новия живот, за настъпващата промяна, когато тръгват соковете в дърветата и за кокичетата … Някога, много отдавна Слънцето се спуснало на Земята в образа на прекрасна девойка. Искало Слънцето да види как е долу, да се поразходи, да потанцува, да се повесели … но било хванато от един зъл Змей и затворено в най-тъмните подземия на неговия дворец. Тогава птиците спрели да летят, децата забравили какво е веселие и смях, престанали да игратя, а родителите им били отчаяни незнаейки откъде да намерят храна. Светът станал едно печално място изпълнено с тъга и униение. Тогава един смел момък решил да спаси Слънцето. Много дълго, дни и нощи, месеци той търсил къде е двореца на злия Змей, най накрая го открил и предизвикал Змея на двубой. Борили се дълго, нощи и дни. Смелият момък победил злия Змей. Освободил прекрасното Слънце. То се качило обратно горе на небето и осветило целия свят. Природата се съживила, хората се зарадвали, но смелият момък не могъл да види Пролетта. Неговата алена, топла кръв се стичала върху белия сняг до последната капка. Загинал смелият момък. Там където снегът се стопил се показали бели цветя – кокичета, предвестници на пролетта и новия живот.''

Честита първа пролет!

Добавен преди 12 години

"Ти не я обичаше. Просто не искаше да си сам... Или... или може би ти е действала добре на егото... Или пък те е карала да се чувстваш добре в жалкия ти живот... Но ти не си я обичал!... Защото не разрушаваш човека, когото обичаш!"

Добавен преди 12 години

Човешкият живот не бива, да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове. - Артур Шопенхауер

Добавен преди 12 години

Притча за големите камъни

Преподавател искал да демонстрира на студентите си една теория.
Той взел буркан с широко гърло и сложил вътре няколко големи камъка.После попитал студентите: „Пълен ли е бурканът?”, а всички в хор отвърнали: „Да!”
Преподавателят взел шепа чакъл и го изсипал в буркана. Дребните камъчета се наместили между големите. Отново попитал студентите: „Пълен ли е?”
Този път някои си замълчали, но мнозинството отговорили утвърдително.
Тогава преподавателят извадил пясък, изсипал го в буркана и попитал за трети път: „Пълен ли е?”
Сега повечето студенти решили да не отговарят, но останалите отново извикали: „Да!”
Накрая преподавателят донесъл чаша с вода и я изсипал в буркана, а тя попила в пясъка. В този момент преподавателят попитал:
— Какъв беше смисълът на този опит?
Един от умните му студенти вдигнал ръка и казал:
— Независимо колко цели си поставяте в живота, винаги има място за още една!
— Не — възразил преподавателят. — Смисълът е, че ако не сложите първо големите камъни, после те няма как да влязат вътре. Големите камъни са важните неща в живота ви: семейството, приятелите, личностното ви израстване. Ако изпълните живота си с дребни неща като чакъл, пясък и вода, няма да ви остане време за същественото.
И така, кои са „големите камъни” във вашия живот?

Хорхе Букай

Добавен преди 12 години

Ти бе…

Ти бе моя мисъл и нежно мечтание,
пъстра илюзия и страстно желание,
огромен порив, див копнеж,
възход мой бе и луд метеж.

Ти бе несънуван сън, измамност,
видение миражно бе, но и реалност,
огромна болка, неистово страдание,
сълза горчива, лудо отчаяние.

Ти бе пареща ласка, чувствена милувка,
прегръдка любовна, огнена целувка,
страст изпепеляваща и тръпка сластна,
мое дихание, любов неподвластна.

Ти бе гняв опустошаващ, връхлитащо вълнение,
смразяваща вина, забравеното опрощение,
тъга безмерна, остров на забвение.
Ти бе моят живот и моето спасение!

А аз какво ли бях?

МИЛЕНА ЙОРДАНОВА

Добавен преди 12 години