афоризми живот
В тази категория има 1088 цитата, разпределени в 109 страници.
Да съм слънчево момиче
В дланта ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват: Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича.
Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
Уморих се години наред
да се боря със всичко и всеки.
Цял един живот бях все сама
душата ми е поле в небесата.
Видя ли те, че си в беда
идвам при теб да помагам.
Лекувах рани,изтривах сълзи,
носих по себе си чужди товари.
Влюбвах се, изживявах всяка любов
и по своя път продължавах отново.
И аз съм била причина за твоя сълза,
за някой нощ твоя безсънна.
Била съм въпроси, тъга,
проклятие, орисия и карма.
Но завинаги място в сърцето ти имам
някъде скрита дълбоко.
Живея в очите ти, в светлината на дните,
в нощите тихо пристигам
и обърквам ти мислите.
Но защо самотна се чувствам?
Прераждам се през годините
и все те търся… Теб…
Любовта ми от миналото…
Животът е кратък, животът е миг
от една огромна вселена.
Няма как да си върна силите отново назад
от този живот аз си отивам.
Изтрий сълзата си…
Аз пак ще те търся, пак ще те чакам
и винаги теб ще откривам.
БЕЗ ГРЕХОВЕ…
Уморих се да бъда различна,
от реалност дори се разбих…
Потопена в молитви… Себична!
Всички грешки самА си простих!…
Да се моля дори не умея,
от сърце подарявах живот,
на приятели, даже на хора,
най- случайно открити… С Любов!
Уморих се да мисля реално,
във Любов да удавям сърце…
Да умирам от грешки – фатално,
но да милвам Съдбата с ръце…
Да се спъвам и падам към Бога!
Да се давя в море от сълзи!
Да се боря, защото го мога!
Да докосвам човешки Съдби…
Уморих се! Но пак ще раздавам!
Любовта без пари ще даря!
И ще вярвам, че теб заслужавам,
греховете… Щом си простя!
Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот. В крайна сметка, животът не се ръководи от волята или намеренията ни.
Хорхе Луис Борхес
Ти трябва да бъдеш живот за мен, до самия край. Само така можеш да поддържаш представата ми за теб. Защото, както виждаш, вече си свързан с нещо толкова съдбоносно за мен, че сигурно никога няма да мога да се отърся от теб. А и не го желая. Затова, когато говоря с другите за теб, аз малко се срамувам. Трудно е да говориш толкова интимно за самия себе си.
Х. Милър
Времето - то не лекува. То не заздравява раните, а просто ги покрива с марлена превръзка от нови впечатления, нови усещания, жизнен опит. И понякога се вкопчваш в нещо, тази превръзка отлита и свеж въздух попада върху раната, подарявайки ти нова болка… нов живот. Времето е лош лекар. Кара те да забравиш за болката от старите рани, като ти нанася нови и нови… Така и пълзим през целия живот, като негови ранени войници… И с всяка година в душата расте ли расте броя на лошо поставените превръзки.
Ерих Мария Ремарк
Ако някой ви подари книга, в която е описан целият ви живот… бихте ли прочели края?!
