децата мисли
В тази категория има 797 цитата, разпределени в 80 страници.
ПРИТЧА ЗА ДОБРОТО КОЕТО НЕ ВИЖДАМЕ
В далечните времена, когато нямало още електричество, уличните фенери се палели ръчно. Имало един дребничък старец-фенерджия, който обикалял всяка вечер улиците, драскал клечки кибрит в подметката си и палел светлина във всяко ъгълче. Той нямал семейство и бил от онези тихи и незабележими хора, които околните игнорират. Децата му се присмивали и го наричали "джудже", а възрастните го мислели за лентяй, защото се подавал навън едва късно вечер.
Всеки път, когато дребният фенерджия драскал клечка в подметката си, той се смалявал на ръст. Веднъж при него дошъл един от малкото хора, които го забелязвали и знаели какво върши, и го попитал:
- Слушай, защо продължаваш? Съкращаваш живота си, за да правиш добро, а в замяна получаваш само едни оскърбления.
- Ако не паля фенерите, хората ще останат на тъмно - отвърнал старецът. - А това е лошо! Представи си как някой се опитва нощем да стигне до дома си, но няма светлина и се лута цяла нощ из улиците. А когато е светло, ще се прибере по живо по здраво вкъщи и вътре в душата си ще ми каже "благодаря". Това ми стига.
И той продължил да драска кибритени клечки в подметката си, да пали уличните фенери и да се смалява ден след ден, докато накрая не изчезнал съвсем.
Никой не забелязал, че е изчезнал.
Но всички възнегодували, че е тъмно.
Знаеш ли каква грешка правим винаги?
Струва ни се, че животът не може да се променя,
че веднъж влезли в едни релси,
трябва да се движим по тях до края.
А пък съдбата има много по-богато въображение от нас.
Тъкмо, когато човек си мисли, че е в безизходица,
когато е достигнал върха на отчаянието,
изведнъж като вихър тя обръща всичко наопаки,
понася го нанякъде и той се озовава в един нов живот.-
"Върви накъдето те води сърцето".
Сузана Тамаро
Добре, че ги има децата, за да научат възрастните на нежност.
Антон Дончев
Най-искреният човек, е пияният човек!
Първо:
- Той винаги казва истината.
Второ:
- Винаги казва това, което мисли.
Трето:
- Ако ти позвъни пиян човек, то ти наистина означаваш много за него.
Мъжът ми се мисли за лъв, но като всички котки ако го погалиш, където трябва, се обръща по гръб и започва да мърка.
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
Внимавайте как говорите на децата си, защото един ден това ще стане вътрешния им глас!
Пеги О'Мара
Завръщам се в сърцето ти
Завръщам се в сърцето ти. Дълбоко.
Безмилостна, безумна и мечтана,
Затворила се в орехче, до болка,
терзана в пек и снежни урагани.
Завръщам се в потайните ти мисли,
понесла въглени от жарки клади,
от белите ти сънища по-чиста,
божествена, безмълвна и изстрадана.
Завръщам се в сърцето ти. Отново.
Притихвам, там, до хилядите рани.
По-силна съм от всичките любови,
завръщам се при тебе – да остана!
Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава, това, не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира. Никога не изисквайте от хората, с които дружите да бъдат като вас. Не настъпвайте никого. Нито с мисъл, нито с чувство, нито с постъпка. Ако се отнасяш зле с някой, ти пакостиш на себе си.
Петър Дънов
Заблуждава се този, който мисли, че силните в света, заради нови облаги, забравят стари обиди.
Николо Макиавели