децата мисли
В тази категория има 797 цитата, разпределени в 80 страници.
Защо са ни Чувства, когато ни е страх да ги изживеем?
Защо са ни Мисли, когато ни е страх да ги изречем?
Защо са ни Мечти, когато ни е страх да преследваме?
Защо всъщност ни е Живот, който се страхуваме да живеем…
Да обичаш е нещо много просто. Събуждаш се с усмивка, в очакване на поредния слънчев ден. Споделяш мисли, книги, филми, забавни смешки, решаваш ребуси. Всеки ден носи в себе си ново знание, нова мъдрост… Готвиш по нови споделени рецепти. Променяш деня си неусетно, по програмата на другия. Пиеш боза. Хапваш пиле. Опитваш вкуса на нови салати. И всеки битовизъм, носи вкуса на приключение. Целуваш. Докосваш. Променяш си прическата и гардероба си. Ставаш по-добър… Ядеш посред нощ портокали. Усмихваш се. Смееш се… да те обичат е нещо много просто…
Децата и животните са единствените невинни същества. Други… няма.
- Защо децата първо се карат, а после отново играят заедно?
- Защото щастието им е по-важно от гордостта!
Съвременните хора трябва с много аргументи, факти и логически заключения да убеждаваш, че има Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно, т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение?
Беинса Дуно
Жената е майка, но и много пъти баща... Тя е готова винаги на саможертви и да поеме чужда вина... Обича и страда... пада, но пак се изправя... Тя често мисли за проблемите, но в същото време мисли и за техните решения... Нейната битка е жестока, може би повече отколкото може да си представи, но никога не се предава, преди да е напълно сигурна, че е длъжна миналото да остави! Нейният път е дълъг, но тя не се спира, докато не го извърви, често се обръща, но само за да скрие своите горчиви сълзи... Много са нощите, в които не спи... много са дните, в които мълчи... Много са болките скрити в сълзи... Това е, тя... Това е жена... силен дух и душа.
Той не е идеален. Нито пък ти. Двамата заедно, също никога няма да сте идеални. Но ако той може да те разсмее поне веднъж, ако може да те накара да преосмисляш нещата и ако признава, че е човек и че прави грешки, тогава се дръж за него и му покажи най-доброто, на което си способна. Той няма да ти рецитира поезия. Няма да мисли за теб непрекъснато. Но ще ти даде част от себе си, която знае, че можеш да счупиш. Не го наранявай, не го променяй и не очаквай от него повече, отколкото може да даде. Не анализирай. Усмихвай се, когато те прави щастлива, крещи му, когато те ядосва и усещай липсата му, когато го няма. Обичай силно, когато има любов за изживяване. Защото идеални мъже не съществуват, но винаги има един мъж, който е идеален за теб.
Боб Марли
Неочаквано в живота ми дойде,
много бързо всичко се случи.
Моите мисли, без да питаш, превзе
и душата ми лесно отключи.
Срещата трябваше да бъде една,
да те видя веднъж, а след това - край.
Ала, мисля, че има съдба
и какво го очаква никой не знае.
Така се загнезди в ума ми
тази твоя усмивка чаровна.
Не мислех за друго в деня ми,
освен, че исках да те видя отново.
И ето, че наистина стана,
очите ми пак те съзряха.
Не вярвах, че е реално, до мене застана
и усетих как устните ни се сляха.
Тази целувка разпали пожара,
родиха се нови мечти.
Не спирам да се усмихвам от тогава
и виновният си само ти.
Виновни са твоите ръце,
които усещам по цялото си тяло.
Прегръдката ти кара моето сърце
да бие като полудяло.
Вина имат и твоите очи,
тези два диаманта блестящи.
Дори, когато тихо мълчиш,
те ме гледат топли, горящи.
Виновни са твоите целувки,
които успявам да си открадна.
Искам още от твоите милувки,
за ласки от тебе съм жадна.
Жадна съм за мигове споделени,
за сладки моменти, в които сме двама.
Искам да те опозная, както и ти мене,
скрити мисли да няма.
Странно е, още не го осъзнавам
как не спирам за тебе да мисля.
Но ми харесва, признавам…
Затова и стих ти написах.
Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, защо е дал, заслужено ли е дал…
Петър Дънов
Бъдете като децата! Те не се интересуват от хорското мнение и винаги се радват на живота!