девизи за приятели
В тази категория има 414 цитата, разпределени в 42 страници.
Преди си мислех, че знам какво е любов. Измервах я в броя целувки, разговори, снимки, подаръци, общи приятели, дати. Непрестанно търсех доказателства, които да могат да се видят, докоснат, преброят. Повече, за да се уверя сама, че я има. По-малко за пред другите. Днес знам, че любовта не е фойерверки. И когато я има наистина, е тиха. Влиза на пръсти. Събужда се първа. Прави закуска. Помни как обичаш кафето си. Не забравя след всяко как си? да попита а ти? Предлага своята страна от леглото, за да не ти духа. Прегръща те силно, когато е студено. Върви пред теб, когато духа. Прощава. Доверява се. Пуска радиото на твоята станция. Води те там, където ти е най-любимо. Обажда се да те пита дали имаш нужда от нещо, когато си болен. Дава ти вяра, когато си загубил част от твоята. И увереност. И споделя с теб мъдростта си. И не те съди. И носи свобода!
Никога не прави непоискано добро. Няма вечни приятели. Има вечни интереси. Не се страхувай, че животът ти ще свърши. Страхувай се, че може никога да не започне.
Приятелите са тези хора, които търсим с една цел...хора на, които да имаш доверие и да ти помагат, когато имаш нужда. Хора на, които аз да помагам когато те изпаднат в каквито и да е дупки. За съжаление има го и факта, че не винаги, когато сметнеш един човек за приятел ...се оказва наистина такъв. Приятелите се доказват с години, но и най-малкото нещо може да разклати тези отношения. Тогава ние трябва да преценим кое е истинското. Съвсем на скоро се обедих обаче, чеи прекалено голямо доверие да имаш на "приятелите си" също не е добре. Когато един човек има много приятели и почне да слуша на всекиго историите...почва да се уморява...да не вминава....и хоп в един момент се оказва, че не е доказал очакванията на приятелите си. Тогава става гадно.
Какво имам аз...имам познати, които виждам всеки ден в училище с, които разговарям като нормален човек, но в рамките на допустимите граници! Имам близки...хора, които са по-близко до мен, но все още с нищо не са доказани. Мога да имам известно доверие, но с голяма доза риск от неприятни последици. Но точно по край този риск се появиха и истинските ми приятели...тези, които са се доказали пред мен. Хора за, които бих направил необходимото, че да се чувстват добре...и да се чувстват сигурни в мен! Най-горната графа са родителите ми...тези на, които никога няма да мога да се издължа, колкото и да се старая. За съжаление обаче точно моите родители никога няма да станат приятели...като останалите ми приятели...но знам, че това са единствените хора, които не се нуждаят от доказване пред мен, защото просто съм им единствено дете и ме обичат повече от всичко на света! А да кажа бройка наприятелите ми??? АБСУРД...те не са много...но просто за да мога да разгранича от останалите трябва да се помисли върху много неща! Това е живота, постоянно движение!
Богатството създава приятели, а бедността ги изпитва!
Пази ме Боже от приятели!От враговете си сама ще се опазя!
На младини имай любов и рози, а на старини — приятели и вино.
Томас Мор
Отсъствието зачерква хората. Няма отсъстващи приятели…
Не искам да си развалям отношенията нито с рая, нито с ада. Имам приятели и на двете места.
Марк Твен
Урокът на бездомника
Беше студен зимен ден, Неделя. Паркинга пред църквата се пълнеше бързо. Докато излизах от колата си, забелязах няколко човека да си шепнат, докато вървяха към църквата.
Когато се приближих, видях човек, който се беше облегнал на стената на църквата. Толкова се беше отпуснал, че изглеждаше почти заспал. Беше облечен в дълго вълнено палто, което беше доста окъсано и шапка, смъкната ниско надолу към лицето му, така че то не се виждаше добре. Носеше обувки, които изглеждаха поне 30 годишни, твърде малък размер за него. Те бяха и целите в дупки, така че пръстите на краката му стърчаха от тях.
Предположих, че човекът беше бездомник и заспал, затова преминах покрай него и влязох в църквата.
Вътре, поприказвах няколко минути с няколко мои познати, когато някой повдигна въпроса за бездомника отвън. Повечето хора се подсмихнаха, някои от тях шепнешком си размениха по някой коментар, но никой не пожела той да влезе вътре, в това число и аз.
В следващия момент църквата започна. Всички чакахме свещеника да заеме мястото си и да започне своята служба, когато вратите на храма се отвориха.
Вътре влезе бездомника и тръгна надолу по пътеката с наведена глава.
Хората възкликваха, шепнеха си и правеха гневни физиономии.
Той премина цялата пътека и стигна до олтара. Там свали палтото си
и сърцето ми се сви.
Там стоеше нашия свещеник… той беше бездомника.
Никой не каза нито дума.
Свещеника взе Библията си и намести на поставката.
Приятели, не мисля, че трябва да Ви казвам за какво ще Ви говоря днес.
Ако осъждате хората, няма да имате време да ги обичате!
Когато имаш успехи печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това имай успехи.
Майка Тереза