девизи за приятели
В тази категория има 414 цитата, разпределени в 42 страници.
Знаете ли какво? Щастлива съм си! Защо ли? Ами, просто няма причина да не съм, имам покрив над главата, семейство, което обичам и ме обича, приятели, ненормални като мен и любим човек, без когото не мога. Това е всичко, което ви трябва.
Ако имаш семейство, което те обича, няколко добри приятели, храна на масата и покрив над главата, тогава си по-богат от колкото си мислиш.
Добри приятели, хубави книги, заспала съвест - това е идеалния живот.
Простих грешки - почти непростими. Опитах се да заменя хора - почти незаменими и да забравя незабравими. Разочаровах се от хора, в които винаги съм вярвал... Имах и все още имам истински приятели... Бях обичан, но и нежелан там, където най-много съм искал. Изживях любов и обещания, но разбих сърцето си... Мислех, че ще yмра от толкова много болка, но все пак Аз ЖИВЕЯ и ще Продължа да се боря! Чарли Чаплин
Чух за един Дзен-монах...
Той бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожили - Като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умиращ, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, Какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме? Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.
Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.
Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.
Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоКо духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.
Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.
И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.
Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, Контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, Когато Казва, че Бог е любов.
Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.
Ошо
В днешно време уникалното не се изразява в красотата, грима, силикона или каквато и да е била друга процедура… в наше време уникалността на човека всъщност идва от отношението му към хората, силата на неговото обещание (дума).
Живеем в свят на повърхностни материалисти, свят лишен от морал, лишен от човещина…
Нямаше ли да бъде по-лесно, ако всеки от нас беше малко по-добър, ако се съобразяваше с чувствата на своите близки и хората които го обичат.
Жалкото е, че света е бил и винаги ще е такъв… хората осъзнават какво са имали, след като го изгубят и това е факт! Не осъзнаваме какво богатство имаме до себе си - приятели, семейство…хора на които държим и всичко някак си ще е по-лесно да го осъзнаем на време, преди живота да ни е смазал и показал, че това което сме имали, хората които са били до нас вече са минало…
Ценете хората и тяхната обич, докато са до вас и ви дават от своята, защото когато съжалявате, вече може да бъде твърде късно.
Момче и момиче могат да бъдат просто приятели, но в един или друг момент, те ще се влюбят един в друг. Може би временно, може би в погрешния момент, може би твърде късно, а може би и завинаги.
Дейв Матюс
Никога не пийте сутрешното си кафе сами. И помнете, че
"Отсъствието зачерква хората. Няма отсъстващи приятели."
Елизабет Боуен
"Истинските приятели помнят, че когато си най-раним, най-нужното нещо е да знаеш, че не си забравен!.”
Богатството създава приятели, а бедността ги изпитва!