душа текстове
В тази категория има 330 цитата, разпределени в 33 страници.
С пари можеш да си купиш къща, но не и дом. Можеш да си купиш легло, но не и сън. Можеш да си купиш часовник, но не и време. Можеш да си купиш книга, но не и знание. Можеш да си купиш положение, но не и уважение. Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве. Можеш да си купиш живот, но не и душа. Можеш да си купиш с*кс, но не и любов. Можеш да си купиш всичко материално, но не и духовност.
Има наистина мигове, когато не сме на тази земя, за да преобразяваме света, а просто за да го обичаме и да вкусваме с цялата си душа от хубостите и радостите, които ни предлага.
Люк Фери
Вероятно сега съм по-щастлив, отколкото бях преди. Но съм длъжен да призная, че бих променил всичко в себе си, бих се сменил, за да бъда пак вечно нещастният, нервен, див, недоумяващ и отчаян 16-годишен. Зъл, обзет от тревоги и непохватен, но жив. Защото ти умееш да чувстваш, а да чувстваш е по-важно, отколкото как се чувстваш. Да умъртвиш душата си е най-непростимото престъпление, а ако щастието е способно на нещо, то не е да маскира мъртвата ти душа.
Стивън Фрай
Свободата
Един младеж се обърнал към един майстор:
- Кажи ми какво е свобода?
- Коя свобода? - попитал го майсторът.
Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, където е слаба.
Младежът попитал:
- Това ли е всичко?
Майсторът:
- Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.
Берт Хелингер
Стоя си в мрака с очакването нещо да се случи и то се случи… Проби го лъч от твоята светлина, но не успях да уловя надеждата в него, защото мракът е обгърнал моята душа… Прости ми…
Думите имат душа. Повечето от читателите, дори от писателите, искат от тях само смисъл. А трябва да се открие тази душа, която се явява при съприкосновението с други думи, която разцъфва и грее в някои книги с непозната, трудна за изтръгване светлина.
В езиковите съчетания, употребени от някои писатели, има цял поетичен свят, който светските хора вече нито забелязват, нито проумяват. Когато им се спомене за това, те се обиждат, философстват, спорят, отричат, карат се и искат да им го покажем. Безполезно е да се опитва. Те не усещат и затова никога няма да разберат.
Образовани, умни хора, дори писатели, също се учудват, когато им се говори за тази тайна, която не познават. Усмихват се и свиват рамене. Впрочем какво от това? Те са невежи. Все едно да говориш за музика с хора, лишени от слух.
За двама души, надарени с тайнствения усет за изкуството, е достатъчно да разменят десет думи, за да се разберат, все едно, че говорят на непознат за другите език.
Ги дьо Мопасан
Най-опасният враг е приятелят с предателска душа.
Силвия Кристъл
Харесвам ли се? Много сложен казус.
Със сигурност съм крайно непривична.
Светът и без това е пълен със омраза,
така че твърдо смятам да се заобичам.
Недей ме обвинява в егоизъм.
Съдбата ми изобщо не е лека…
Раздадох и последната си риза
в опити да разбера човека…
И ето ме – свободна като просяк.
Харесвам ли се? Много при това!
Щом винаги със себе си ще нося
вързопчето на своята душа…
Човешката душа е така устроена, че много по-лесно се пленява от лъжата, отколкото от истината.
С духовете човек трябва да се отнася добре, ми викаше покойната - тогава и те се отнасят добре към тебе. Иначе, Данаилчо, е голям главобол…
Така му нареждаше баба Рада цяла нощ, уж да не заспят, набожна жена беше тя, православна християнка, но как всички тези антихристки дивотии съжителствуваха с християнката й душа - това е загадка за целия наш народ, който си останал езичник в червата и в мозъка на костите, а само устата си е научил да вика:
- "Господи Исусе Христе!"