душа текстове
В тази категория има 330 цитата, разпределени в 33 страници.
Обичам да гледам хората в очите. Това е единствената част от тялото им, където все още може да е останала малко душа.
Жозе Сарамаго
Добрите сърца имат един мъничък дефект - чувстват се зле дори заради малки неща… Но имат предимството, което другите нямат - дават душа на всичко.
Никълъс Спаркс
Пак си влизала в моята нощ.
Във съня си открих отпечатъци
и следи от забравен разкош…
и от мъничко нежност - остатъци…
Пак била си до мен, като грях,
като вятър, раздиращ усоите,
като нощни капчуци от смях,
разсъблекли в ума ми - пороите.
Пак си влизала в моята душа
и в сърцето ми, в моите спомени,
за да търсиш онази следа
от най-свидното в нея - отронена.
За да търсиш - онези мечти,
от които се раждахме в бурите,
за да стигнем до края - почти…
във парченцата обич - изгубени.
Пак си влизала в моята нощ.
Във душата ми някой е плакал
за онази частица любов,
за която… с години съм чакал…
Лицемерието не е труден занаят - всеки може да е специалист, но да се говори откровено, искрено, от цялата душа, могат и смеят само благородните сърца.
Шандор Петьофи
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.
Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме… Или не.)
Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем…
Извинете ме…
Ще завали.
Продаваш ли, търговецо, любов,
от онази дефицитната, истинска?
Скъпо плащах за всяко менте,
а получих доживотна зависимост.
Не, не мога да купя, бедна съм.
Като млад комарджия играх.
Дадох всичко и всичко загубих,
пропилявах (сякаш чужда си бях)…
Та сега съм с по-малко душа
двайсет грама от нея ми взеха,
нямах сили да я стискам в ръка,
но нали и със грам пак живея.
Намирали ти се, търговецо,
любов в тази тясна, малка бакалия,
че преди да угасна съвсем,
моля те за малко… на вересия.
Душата ми е пуста…
Душата ми е пуста: буря
кратка
помете всичко там.
Напразно вече
следа бих дирил от мечтата
сладка,
по тебе образ потъмнял!
Далече,
цял век далече са от
мен
миражите на вчерашния
ден.
Все пак аз помня: ти дойде
желана,
дойде с душа лист още
неизписан,
лист бяла книга.В своя
вехта рана
перо намокрих: в спомени
улисан,
посегнах аз и писах без
покой,
от болка се превивах -
и писах с кръв и
гной.
Че ти не бе живяла: а
живота
бе мене пък задавил. И той
свари
с проклети писмена на
богоскота
душата ти чрез мене да
нашари.
Перо послушно-копие на
цар…
Раних аз твоя дух и своя
чар.
В очакване, боязън
непонятна
владееше предчувствията
мой;
Изгубих те - пустиня
необятна…
Чух змийски съсък в
спомените свои.
Перо послушно, копие на
цар! -
Раних аз тоя дух, убих и своя
чар.
Пейо Яворов
Оценяваш всяка негова бръчица, негова пора, неговото тяло, неговата коса, ума му, неговата душа. Всяко нещо от него е красиво, защото е в най-естествената си форма. Целувките са по-чувствени и изпепеляващи, сякаш всеки момент можеш да избухнеш от сладките любовни емоции вътре в теб. Дразните се, закачате се като глупчовци, задоволявате желанията си и правите любов.Това е момента, в който знаеш, че можеш да заспиш спокойно, защото липсващата половина от твоето съществуване, в момента лежи точно до теб. Твоите инстинкти са съкратени до там, че единственото, което желаеш е този човек да получи цялото щастие на света, без значение какво ще ти струва… Не се пазиш от голямото унищожение след голямата любов, няма самосъхранение. Пазиш това, което ти е по-ценно от самия живот… Сърцето, което бие до теб не ще разбиеш, пак с цената на всичко и всички… Усещаш ръката му през кръста си, на другата си положила главата си… А дишането му гали кожата на врата ти. Ада на неговата нежност…
Казвал ли съм ти скоро, че се обичам?
Не бързай да ме обвиняваш в егоизъм, нарцисизъм или някакъв друг -изъм. Ще обясня. Или поне ще се опитам.
Да обичаш себе си е само първата крачка. Към това да обичам теб. Живота. Другите. Целия свят.
Да обичам себе си е само първата крачка. И ако не я направя – ще си остана на същото място. Завинаги.
Да обичам себе си е моята противоотрова. Срещу нелюбовта на другите… но и моята. Собствена. Нелюбов.
(понякога)
А когато обичам себе си – само тогава чашката ми е пълна. И прелива. За да има и за другите.
(вместо да прося от тяхната любов)
Мислиш си, че това са само глупави клишета? Остави мисленето за тези, които не могат друго. А ти чувствай!
(мислите често ни подвеждат… но чувствата – почти никога)
Подозираш, че душата ми отново е наранена? Може би… И какво толкова? Ще ми мине.
(а ненаранените души са стерилни… стерилни като душа на киборг – човешките имат много белези… по това ще ги познаеш)
А казвал ли съм ти скоро, че те обичам?
Ако не е достатъчно – мога и да ти го изпея.
Няма на света човек, над когото миналото да е придобивало такава власт, както над мене. Всяко напомняне за минали скърби или радости удря болезнено в моята душа и извлича от нея все същите звуци. Аз съм глупаво създаден: нищо не забравям – нищо.