душа цитат
В тази категория има 331 цитата, разпределени в 34 страници.
Колкото по-честен е човек, толкова по-малко подозира другите в безчестие. Низката душа подозира най-низки подбуди и в най-благородните постъпки.
Цицерон
Лошо е, че не ви достига разум; но двойно по-лошо е, когато и душа ви липсва.
Свободата
Един младеж се обърнал към един майстор:
- Кажи ми какво е свобода?
- Коя свобода? - попитал го майсторът.
Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, където е слаба.
Младежът попитал:
- Това ли е всичко?
Майсторът:
- Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.
Берт Хелингер
Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устремена - на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов.
Добрите сърца имат един мъничък дефект - чувстват се зле дори заради малки неща… Но имат предимството, което другите нямат - дават душа на всичко.
Никълъс Спаркс
Истинска любов е тази, при която се промъкваш в любимата душа с усмивка, а излизаш развеселен от взаймното гъделичкане на сетивата…
Притча за доброто момиче
Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи.
- Какво да правя? – рекла тя. – Старая се винаги да бъда добра към хората, да не ги наранявам, да не ги обиждам, да им помагам с каквото мога. И въпреки цялата ми доброжелателност, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Дори сред тях има такива, които се държат откровено враждебно с мен. Толкова несправедливо и обидно! Кажи ми какво да правя мъдрецо?
Той я погледнал с усмивка и казал:
- Съблечи се чисто гола и мини така през града!
- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!
- Ето, виждаш ли! – усмихнал се отново мъдрецът. – Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи, защото го караш да се чувства неудобно сам със себе си. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Не желаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.
- Но какво да направя? – попитало момичето.
- Да излезем, искам да ти покажа градината си.
Навън той продължил:
- Виж тези прекрасни цветя! Дълги години аз се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.
Бъди като цвете, разкривай сърцето и душата си на хората бавно и незабележимо! Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.
Всички ние имаме душа! Ако може да я видим, ще и се поклоним!
Оура Лов
Пак си влизала в моята нощ.
Във съня си открих отпечатъци
и следи от забравен разкош…
и от мъничко нежност - остатъци…
Пак била си до мен, като грях,
като вятър, раздиращ усоите,
като нощни капчуци от смях,
разсъблекли в ума ми - пороите.
Пак си влизала в моята душа
и в сърцето ми, в моите спомени,
за да търсиш онази следа
от най-свидното в нея - отронена.
За да търсиш - онези мечти,
от които се раждахме в бурите,
за да стигнем до края - почти…
във парченцата обич - изгубени.
Пак си влизала в моята нощ.
Във душата ми някой е плакал
за онази частица любов,
за която… с години съм чакал…
Обичаше ме с цялата си душа, а аз успях само да го направя нещастен. - промълви тя.
Карлос Руис Сафон