душа цитат
В тази категория има 331 цитата, разпределени в 34 страници.
Душата ми е пуста…
Душата ми е пуста: буря
кратка
помете всичко там.
Напразно вече
следа бих дирил от мечтата
сладка,
по тебе образ потъмнял!
Далече,
цял век далече са от
мен
миражите на вчерашния
ден.
Все пак аз помня: ти дойде
желана,
дойде с душа лист още
неизписан,
лист бяла книга.В своя
вехта рана
перо намокрих: в спомени
улисан,
посегнах аз и писах без
покой,
от болка се превивах -
и писах с кръв и
гной.
Че ти не бе живяла: а
живота
бе мене пък задавил. И той
свари
с проклети писмена на
богоскота
душата ти чрез мене да
нашари.
Перо послушно-копие на
цар…
Раних аз твоя дух и своя
чар.
В очакване, боязън
непонятна
владееше предчувствията
мой;
Изгубих те - пустиня
необятна…
Чух змийски съсък в
спомените свои.
Перо послушно, копие на
цар! -
Раних аз тоя дух, убих и своя
чар.
Пейо Яворов
Няма на света човек, над когото миналото да е придобивало такава власт, както над мене. Всяко напомняне за минали скърби или радости удря болезнено в моята душа и извлича от нея все същите звуци. Аз съм глупаво създаден: нищо не забравям – нищо.
Има хора, които продължават да броят: колко жени са завладели, колко мъже са завладели. Ако се интересуваш от завоеванието, не се интересуваш от любовта. И когато бавно, бавно животът започва да се изплъзва от ръцете ти, когато смъртта започне да чука на вратата ти, се плашиш. Внезапно осъзнаваш, че си изпуснал нещо красиво.
Любовта е едно от най-великите изживявания в живота и много я пропускат. Може да се размножават, да възпроизвеждат деца, може да са се оженили много пъти, но любовта е изцяло друг феномен. Има нужда от голяма чувствителност, има нужда от душа.
Ошо
Този, който ви обича с цялото си сърце и душа ще иска да сподели и бъдещето си с вас, а другото е само задоволяване на емоционалните и физиологични потребности.
Лицемерието не е труден занаят - всеки може да е специалист, но да се говори откровено, искрено, от цялата душа, могат и смеят само благородните сърца.
Шандор Петьофи
Оценяваш всяка негова бръчица, негова пора, неговото тяло, неговата коса, ума му, неговата душа. Всяко нещо от него е красиво, защото е в най-естествената си форма. Целувките са по-чувствени и изпепеляващи, сякаш всеки момент можеш да избухнеш от сладките любовни емоции вътре в теб. Дразните се, закачате се като глупчовци, задоволявате желанията си и правите любов.Това е момента, в който знаеш, че можеш да заспиш спокойно, защото липсващата половина от твоето съществуване, в момента лежи точно до теб. Твоите инстинкти са съкратени до там, че единственото, което желаеш е този човек да получи цялото щастие на света, без значение какво ще ти струва… Не се пазиш от голямото унищожение след голямата любов, няма самосъхранение. Пазиш това, което ти е по-ценно от самия живот… Сърцето, което бие до теб не ще разбиеш, пак с цената на всичко и всички… Усещаш ръката му през кръста си, на другата си положила главата си… А дишането му гали кожата на врата ти. Ада на неговата нежност…
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.
Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме… Или не.)
Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем…
Извинете ме…
Ще завали.
Продаваш ли, търговецо, любов,
от онази дефицитната, истинска?
Скъпо плащах за всяко менте,
а получих доживотна зависимост.
Не, не мога да купя, бедна съм.
Като млад комарджия играх.
Дадох всичко и всичко загубих,
пропилявах (сякаш чужда си бях)…
Та сега съм с по-малко душа
двайсет грама от нея ми взеха,
нямах сили да я стискам в ръка,
но нали и със грам пак живея.
Намирали ти се, търговецо,
любов в тази тясна, малка бакалия,
че преди да угасна съвсем,
моля те за малко… на вересия.
Дъжд ще има не само в цялата страна, но и в моята душа. Всяка секунда без него е истинска буря в мене!
