Не ме интересува как изкарваш прехраната си.
Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува възрастта ти.
Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив.
Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна.
Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка! Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш. Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа.
Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш.
Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа.
Искам да знам умееш ли да бъдеш верен и затова – достоен ли си за доверие.
Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие.
Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: Да!
Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш.
Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощял, една голяма болка, и за децата да се погрижиш.
Не ме интересува кой си и как си стигнал тук.
Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил.
Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада.
Искам да знам умееш ли да бъдеш сам със себе си; наистина ли ти харесва компанията в самота.

Орая Маунтин Дриймър

Добавен преди 12 години

Когато вършиш нещо от душа, усещаш как в теб се лее река, река от радост.

Добавен преди 12 години

Приятелството е като една душа в две тела.

Добавен преди 12 години

ЛЮБОВ, ОМАЯНА В МИСТИКА
SMS*31*12*16.25

Състояние на усещане, копнежи и желания.
Излъчваш магнетизъм, а всичко има си последствия.
Стремежа окрилен е, безумно времето на обожание.
Прелитаща мечта си, аз в плен на плътското желание.
Години мигове преследване.
Кой ловец, кой жертва е? Една и съща роля.
Омайна мистика с надежда истинска.
Ползата – надбягвам се с разума.
Спокойствие неискано, заблудата е искрена.
Обичам мигновените реакции.
И детското запазено в тебе.
Превъзходен екземпляр си.
Демонстриращ власт и територия.
Изваяно е мъжкото ти самочувствие.
Чуй нежен призив, звучи мелодия.
Душа в музика потънала.
Песента ми, словесната прелюдия.
Кое избираш?
Воя на разгонено животно или мелодия от славея?
Възбуждам твоето харесване за кратко.
Потичат кръв и сокове.
Уж темата изчерпва се, а няма свършване.
Образ заслепен, очи затворени.
Погубваш тялото, душата ми.
ЛЮБОВ ОМАЯНА В МИСТИКА.

А там в далечината усмихва се,
тайнството на твоето привличане.




МЪЖКО ТЯЛО
SMS*07*09*13.30

Аз пиша тези редове с преплитащи се чувства.
Очакваното нещо, което може да се случи,
не ангажиращо и нежно.
С което бих желала да можеш да ме усетиш.
Навярно мога и да те подразня.
Но аз не зная твоите нужди,
а ти не изразяваш ги пред мене.
Не даваш и частичка от личния си въздух.
Аз искам да усетя твоя аромат на
МЪЖКО ТЯЛО!
Често тази картина е в мене.
Стоя прозореца отворен.
Гледам небето тъмно. Търся една звезда.
Зад мене стъпки, плавна извивка в кръста,
твоите ръце по нея.
Галиш ти гръдта ми. Прилепваш се зад мене.
Усещам как кожата настръхва и се свива.
Надигаща се топлина, която те облива.
Положена глава, косата ти на моето рамо.
Излъчване на чувство.
Енергия, с която те заливам.
Любимите трапчинки,
отдръпвам се и нежна мекота
върху твърдите ти устни.
Целувам те парещо и дълго.
Дъхът ти спира, аз съм го отнела.
Сега е моето време, това, което друг
не може да направи без моите ръце,
без чувството, което аз излъчвам.


Тръпки, усещаш как тялото се стяга.
Разкопчавам ризата ти бавно,
устните са на разходка.
Бадемовата кожа езика ми докосва.
Устата ми потръпва.
Обичам извивчиците малки
на мускулите здрави.
Надолу към онази вдлъбнатина.
Изпълване с език, лек гъдел.
ТОКОВ УДАР В СЛАБИНИТЕ.
Ръце провлечени по стегнатия таз.

Разкопчавам бавно, косъмчета нежни.
Усещам твърдина, обхващам с устни.
Едва чути думи: НАПРАВИ ГО!

Коленете на земята и твоята ръка разрошва ми косата.
ОПИТВАМ ТИ ВКУСА И АРОМАТА.
Щастийце неземно, не искам в момента
да ме обладаваш, а да се насладя на

МЪЖКОТО ТИ ТЯЛО.
АЗ ДИВОТО СЪМ В ЖЕНАТА.

Някой ще го нарекат с дума проста,
аз ще кажа: ТРЪПКА.

Добавен преди 12 години

Това, което целуна, не бяха моите устни, а моята душа.

Добавен преди 12 години

Не мога вечно аз да те обичам...
Обичам те... донякъде... Прости!...
Любовните импулси са различни...
Разнолюбиво слънцето блести...

Понякога кръжа и над Омразия.
И мраз трепери в моята душа...
Обичам те... до някога - до залеза...
До тъжната камбана на смъртта...

Добавен преди 12 години

Никъде другаде човек не се уединява по-спокойно и безгрижно тъй, както в своята душа.

Марк Аврелий - "Към себе си"

Добавен преди 12 години

Да имаш душа в наше време е много скъпо, много по-скъпо, отколкото да имаш лека кола.

Бърнард Шоу

Добавен преди 12 години

Щом той си тръгна нейната душа полудя.
А сетивата и гладуваха, пулсът - подскачаше…
Тя се превърна в луд мъртвец с биещо сърце.

Добавен преди 12 години

Искам с някого да помълча…
Да повярвам в спрелите му стъпки.
Да почувствам нечия душа, как до моята седи на пътя…
Да позъзнем тихичко в нощта.
Мълком да се наговорим,
с въгленче от есента, под луната да си стъкнем огън.
Искам с някого да помълча…

Добавен преди 12 години