душа цитати
В тази категория има 333 цитата, разпределени в 34 страници.
Засади собствените си градини и декорирай своята душа, вместо да чакаш някой да ти донесе цветя.
Хорхе Луис Борхес
Топлината на твоите очи е палто за моята душа.
"Дом, в който няма книги, прилича на тяло, лишено от душа." (Цицерон)
"Бъдете честни! В честността се крият велики енергии, които повдигат човешката душа."
Учителят Петър Дънов
Думите са като ключ. Правилно подбрани могат да отворят всяка душа и да затворят всяка уста!
Отчаяна от живота и съдбата,
с изтерзаната душа,
паднах долу...на земята
и просто исках да умра.
Не исках този свят
с вечна болка и тъга,
не исках този свят
с омраза и лъжа.
Не исках да живея аз така,
с моята самотната душа.
Но...
Нещо изведнъж се промени,
във очите ми спряха сълзи.
Изправих се гордо,
станах на крака,
на пук на моята изтерзаната душа.
Станах...
погледнах напред към света,
и чрез моята сила на мисълта
ще стъпя здраво на крака,
ще гледам живота от друга страна,
ще бъда крепка и силна жена,
със моята сила на мисълта.
Притча за свободата
Един младеж се обърнал към един майстор: ”Кажи ми какво е свобода?”
“Коя свобода?”, попитал го майсторът.
“Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, къдто е слаба.”
Младежът попитал: ”Това ли е всичко?”
Майсторът: “Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.“
ПРИТЧА - ЗАЩО ГОСПОД ПОСТЪПВА РАЗЛИЧНО
Живял някога един монах. Повече от всичко на света, той обичал своя БОГ – славел името му, следвал стъпките му и вярвал в него. Монахът обикалял различни земи и отсядал в техните манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал Божиите заповеди, но едно нещо не му давало мира – не можел да намери отговор на въпроса: Защо ГОСПОД постъпва различно?
Веднъж при едно от своите пътувания монахът отседнал в дома на друг монах. Другият монах се отнесъл доста гостоприемно, настанил го удобно и го нагостил подобаващо. Вечерта двамата монаси седнали до огъня. Разприказвали се за ГОСПОД и за живота. От дума на дума домакинът споделил, че също иска да пътува, а гостенинът му предложил да си правят компания. Монахът приел, но имал едно условие, което държал да се спазва:
- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговарям на тях.
- Добре – съгласил се гостенинът.
Легнали си. когато се събудили сутринта двамата стегнали багажа си и тръгнали заедно на път. Свечерило се, уморени от път отседнали в една скромна къща. Стопаните ги приели радушно, нагостили ги с всичко, което имали и им отстъпили за спане най-хубавата стая в къщата. На сутринта монасите се застягали за път. Тогава нашият монах с удивление забелязал, че приятелят му открадва единствената ценна вещ в този дом – една златна чаша.
Той обаче се сетил, че дал обещание и не можел да пита и задава въпроси. Тръгнали.
Дълго вървели в горещината, докато стигнали до едно село. Решили да отседнат в него. Хората от селото ги посрещнали добре, предложили им да останат в някоя от техните колиби. Предупредили ги само да не ходят в къщата на хълма, защото там живее тиранин, който освен, че няма да ги приеме, може и да им стори нещо зло.
За учудване на нашия монах приятелят му казал, че точно в този дом иска да пренощуват. Отново без да задава въпроси, изкачили хълма, почукали на голямата порта, а слугата, който им отворил ги въвел в дома. Стопанинът не можел да изгони монаси, но им дал по комат хляб и ги набутал в плевнята, дори не си направил труда да ги поздрави. На сутринта щом слънцето се показало, двамата били готови да продължат пътя си. Тогава нашият монах видял, че неговият приятел оставя на масата златната чаша, която взел от скромната къща.
Този ден те вървели през прохладна гора с бистри потоци, но се стъмнило, а единственият подслон наблизо била малка схлупена къщурка. Там живеели баба с нейната внучка. Те били много бедни, но това не им пречело да бъдат щастливи заедно. Имало едно нещо, което тревожело бабата, и то било как ще живее внучката и след като тя си отиде от този свят. Жените ги приели с радост, сложили за вечеря, каквото намерили, отстъпили им единствената стаичка, а те самите си легнали в плевнята.
Дошла сутринта, монасите се сбогували с бабата и внучката. На излизане за голяма учудване на нашия монах, другият подбутнал една подпора на къщурката и тя се срутила. Душата на монаха се изпълнила с гняв, помолил се на ГОСПОД за двете жени, но понеже бил обещал да не задава въпроси, отново премълчал. Тръгнал с нежелание по пътя.
Вървели дълго, едно село, второ село, пак се стъмнило. Наоколо нищо не се виждало и започнали да се чудят, къде ще спят. Повървели още близо час, стигнали до една река. Решили да останат близо до нея, така сутринта ще могат да пийнат вода и да се измият. Изведнъж на брега се появило момче с рибарска мрежа, поздравило ги и ги поканило в скромния си дом. Момчето било младо, непорочно с чиста душа. То ги посрещнало, като почетни гости, а на сутринта ги съпроводило до реката, за да не се загубят, защото къщата му била доста отдалечена. Казали си довиждане. Момчето се обърнало да си ходи. В този момент другият монах блъснал момчето в реката, тя била бурна и дълбока, и то се удавило.
Нашият монах не издържал и попитал:
- Какво правиш? Защо постъпваш така, друже? Наблюдавам те няколко дни и вече не мога да се сдържа да не те попитам.
Монахът седнал на един камък, усмихнал се и подканил и нашият монах да седне до него.
- Аз не съм монах. Аз съм ангел пратен от БОГ и изпълнявам волята му. От първия дом откраднах златната чаша, защото беше намазана с отрова и щеше да убие добрите и мили хора. Вторият дом беше на зъл и неблагочестив човек, който тормози всички хора от селото, които се молят на БОГ да ги отърве от него. След това отседнахме при бабата и внучката. Та нали единствената тревога на бабата беше, че няма кой да се грижи за внучката и, след като тя почине. Нали, бабата се молеше на ГОСПОД всяка вечер да им помогне. Аз срутих къщата им, защото когато започнат наново да я правят, ще намерят в основите и съкровище, което ще подсигури младото момиче за целия му живот.
- Добре – казал нашият монах – Но, защо уби доброто момче?
- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да загуби своята вяра и да даде душата си на дявола, затова ГОСПОД си го прибра сега при него, та да не гори душата му във вечния пъкъл.
Нашият монах се замислил и разбрал, че срещата му с ангела не е случайна и най-накрая разбрал отговора на въпроса си - ЗАЩО ГОСПОД ПОСТЪПВА РАЗЛИЧНО?
Не искам да съм твоите окови,
аз искам да съм твойта свобода!
Да идваш, щом ти трябва малко обич,
да идваш, щом усетиш самота.
Да не вися на шията ти, като камък,
а да съм нежността обвила те с ръце
и да не паря, като въглен - да съм пламък,
на който можеш да постоплиш своето сърце.
Да съм оазиса, във който би отседнал,
намерил обич, нежност, топлина,
да мога жаждата да утоля, приседнала
до теб и впила устни - без тъга.
Не искам да съм бреме за душата ти,
а искам да съм храм на любовта,
където да се срещат пак телата ни,
забравили за болка и тъга.
Иконата за теб да съм - спасение,
от всичко, що душата ти гнети.
Да търсиш ти със мен уединение,
когато нещо страшно ти тежи.
От теб не искам обич - състрадание,
щом истинска, не може да е тя.
Не се нуждая аз от подаяние!
Любов ми трябва, ала от душа!
Душа, която може да говори чрез очите, може да целува само с един поглед.
Густаво Бекър