душа цитати
В тази категория има 333 цитата, разпределени в 34 страници.
Обичам да гледам хората в очите. Това е единствената част от тялото им, където все още може да е останала малко душа.
Жозе Сарамаго
Колкото по-честен е човек, толкова по-малко подозира другите в безчестие. Низката душа подозира най-низки подбуди и в най-благородните постъпки.
Цицерон
Добрите сърца имат един мъничък дефект - чувстват се зле дори заради малки неща… Но имат предимството, което другите нямат - дават душа на всичко.
Никълъс Спаркс
Лошо е, че не ви достига разум; но двойно по-лошо е, когато и душа ви липсва.
Казвал ли съм ти скоро, че се обичам?
Не бързай да ме обвиняваш в егоизъм, нарцисизъм или някакъв друг -изъм. Ще обясня. Или поне ще се опитам.
Да обичаш себе си е само първата крачка. Към това да обичам теб. Живота. Другите. Целия свят.
Да обичам себе си е само първата крачка. И ако не я направя – ще си остана на същото място. Завинаги.
Да обичам себе си е моята противоотрова. Срещу нелюбовта на другите… но и моята. Собствена. Нелюбов.
(понякога)
А когато обичам себе си – само тогава чашката ми е пълна. И прелива. За да има и за другите.
(вместо да прося от тяхната любов)
Мислиш си, че това са само глупави клишета? Остави мисленето за тези, които не могат друго. А ти чувствай!
(мислите често ни подвеждат… но чувствата – почти никога)
Подозираш, че душата ми отново е наранена? Може би… И какво толкова? Ще ми мине.
(а ненаранените души са стерилни… стерилни като душа на киборг – човешките имат много белези… по това ще ги познаеш)
А казвал ли съм ти скоро, че те обичам?
Ако не е достатъчно – мога и да ти го изпея.
Обичаше ме с цялата си душа, а аз успях само да го направя нещастен. - промълви тя.
Карлос Руис Сафон
Душата ми е пуста…
Душата ми е пуста: буря
кратка
помете всичко там.
Напразно вече
следа бих дирил от мечтата
сладка,
по тебе образ потъмнял!
Далече,
цял век далече са от
мен
миражите на вчерашния
ден.
Все пак аз помня: ти дойде
желана,
дойде с душа лист още
неизписан,
лист бяла книга.В своя
вехта рана
перо намокрих: в спомени
улисан,
посегнах аз и писах без
покой,
от болка се превивах -
и писах с кръв и
гной.
Че ти не бе живяла: а
живота
бе мене пък задавил. И той
свари
с проклети писмена на
богоскота
душата ти чрез мене да
нашари.
Перо послушно-копие на
цар…
Раних аз твоя дух и своя
чар.
В очакване, боязън
непонятна
владееше предчувствията
мой;
Изгубих те - пустиня
необятна…
Чух змийски съсък в
спомените свои.
Перо послушно, копие на
цар! -
Раних аз тоя дух, убих и своя
чар.
Пейо Яворов
Истинска любов е тази, при която се промъкваш в любимата душа с усмивка, а излизаш развеселен от взаймното гъделичкане на сетивата…
Притча за доброто момиче
Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи.
- Какво да правя? – рекла тя. – Старая се винаги да бъда добра към хората, да не ги наранявам, да не ги обиждам, да им помагам с каквото мога. И въпреки цялата ми доброжелателност, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Дори сред тях има такива, които се държат откровено враждебно с мен. Толкова несправедливо и обидно! Кажи ми какво да правя мъдрецо?
Той я погледнал с усмивка и казал:
- Съблечи се чисто гола и мини така през града!
- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!
- Ето, виждаш ли! – усмихнал се отново мъдрецът. – Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи, защото го караш да се чувства неудобно сам със себе си. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Не желаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.
- Но какво да направя? – попитало момичето.
- Да излезем, искам да ти покажа градината си.
Навън той продължил:
- Виж тези прекрасни цветя! Дълги години аз се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.
Бъди като цвете, разкривай сърцето и душата си на хората бавно и незабележимо! Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.
Може би нашите любими цитати казват повече за нас, отколкото за историите и хората, които цитираме!
Джон Грийн