душа цитати
В тази категория има 333 цитата, разпределени в 34 страници.
Всички ние имаме душа! Ако може да я видим, ще и се поклоним!
Оура Лов
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.
Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме… Или не.)
Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем…
Извинете ме…
Ще завали.
Преди да получиш, първо трябва да ДАДЕШ! Поработете върху това, преди да започнете да се оплаквате и да поствате сълзливи цитати, фрази, мисли и т.н.
Лицемерието не е труден занаят - всеки може да е специалист, но да се говори откровено, искрено, от цялата душа, могат и смеят само благородните сърца.
Шандор Петьофи
Предателството трае минута. Минутата, в която разбираш, че не на всеки е дадено да носи душа. Една дума разлика, която те превръща в нечие безразличие. Времето, в което изпълваш доволството на егото си до пръсване. Но ти вече си без значение за някого. Може да се аплодираш сам.
Мария Никова
Няма на света човек, над когото миналото да е придобивало такава власт, както над мене. Всяко напомняне за минали скърби или радости удря болезнено в моята душа и извлича от нея все същите звуци. Аз съм глупаво създаден: нищо не забравям – нищо.
Пак си влизала в моята нощ.
Във съня си открих отпечатъци
и следи от забравен разкош…
и от мъничко нежност - остатъци…
Пак била си до мен, като грях,
като вятър, раздиращ усоите,
като нощни капчуци от смях,
разсъблекли в ума ми - пороите.
Пак си влизала в моята душа
и в сърцето ми, в моите спомени,
за да търсиш онази следа
от най-свидното в нея - отронена.
За да търсиш - онези мечти,
от които се раждахме в бурите,
за да стигнем до края - почти…
във парченцата обич - изгубени.
Пак си влизала в моята нощ.
Във душата ми някой е плакал
за онази частица любов,
за която… с години съм чакал…
Дали е малко или много,
това от което се нуждая?
Ще споделя… Вие кажете… Аз не зная…
Едно – Здравей!
Една – усмивка!
Една подадена ръка!
Една шега по време на почивка!
Въпросче – Как си?, от душа…
Две грейнали очи, усещане за топлина…
За това аз искам да пиша…
Да прошепна тихичко – Благодаря!
Не, не искам на силна жена да приличам…
Нека да мога на някой до мен да разчитам!
Нека да мога спокойно да кажа – Обичам…
Нека да кажа "Вярвам!" без да сгреша.
Нека да бъда щастлива, слаба жена…
с градинари за мойта душа…
Обичам тела, богати на душа! Обичам лица, богати на сърца! Обичам очи, богати на мечти!
Обичал ли си някога жена,
така, че хляб и глътка да забравиш?
Да те боли проклетата душа,
да я изтръгнеш - за да се избавиш!
Обичал ли си някога жена,
която влиза в потока да се къпе?
И по прилепналата риза, о плътта,
като вода - по нея да се стичаш!
Обичал ли си някога жена,
която в прегръдките на друг се вплита?
При всяка ласка между тях,
отново и отново да умираш!
Обичал ли си някога жена?
Един път може да е само.
Не си живял напразно на света.
Поне си се научил и да страдаш.
Милко Раев